Новата личност в “Декамерон”

С право можем да заявим,че „Декамерон” е първото произведение в западно-европеиската литература на границата между Средновековието и Ренесанса в което е показана една коренно различна от съществуващата дотогава представа за човешката личност. Новелите не са с ново садържание,те са познати -изградени са на основата на Древногръцката литература. В най-известното си произведение- „Декамерон”,състоящ се от 100 новели, Бокачо утвърждава една нова представа за човека като съчетание от добро и зло, от възвишени чувства и греховни дела, земен и жизнелюбив, способен да бъде в едно и също време господар на съдбата си и играчка в нейните ръце. Човек е еднакво податлив и на изкушенията в живота, и на ограниченията на морала или религията. Бокачо акцентира най-вече на многообразието на изпълващите човешката душа чувства- добри и лоши, на непредсказуемостта на различните ситуации- щастливи или нещастни, в които човек може да изпадне и да реагира на тях по различен начин. Представата за човека в “Декамерон”е показана в две различни посоки: Първата посока е, доказана и подкрепена с повече от половината новели в произведението, показва ни, че човек не е господар на съдбата си , а играчка в “неините ръце”. Това напомня и наподобява за Боговете в Древногръцката литература. Втората посока в изграждането на цялостната концепция за човека е противопологна на първата.Тя показва че човекът е този които сам определя съдбата си,кога 6те има радост,и кога тъга;щастие и нещастие. Тази поляризация във внушенията на Бокачо към нас не е нито случайна, нито необяснима, ако си спомним реалното положение на човека в ранноренесансовата епоха. Той все повече се освобождава от оковите на средновековното мислене и от абсурдните ограничения по отношение на своите жизнени функции.Така човекът започва да се чуства силен,неограничен,самоуверен.Но човек чуства че от всичко което вече е паднало ще настъпи анархия,хаус,. Необходима е все някаква мярка, някаква сила на възвишена духовност, която да спре човека, ако той навреме не осъзнае, че свободата, освен всичко друго, означава и отговорност. За всяка минала предела на човешката безотговорност проява на героите от „Декамерон” е предвидено реципрочно възмездие, което вече е поверено в “ръцете” на всемогъщата Съдба. Ренесансовата представа за човека като господар и създател на доброто и лошото в своя живот е особено приемлива перспектива за силната личност. ВСе повече хора се стремат да се самоизяват което не нищо лошо. Напротив, в много от 100-те новели са показани непреодолими препятствия и пречки пред влюбените ,които се оказват в накря преодолими, именно защото героите вярват в своите сили, ум, хитрост и таланти. Дори смъртта която пресича и спира замния път не може да прекрати любвта мегду героите в “Декамерон”. На фона на превърнатата от чумата в масова гробница Флоренция,Бокачо “строи сграда” от 100 разнообразни новели, в които шества всепобеждаващата любов. Неговите герои сами определят съдбата си, настоичиво се борят с позволени и непозволени средства за своето щастие, водени от мисълта, че любовта е по-силна от хората и особено от техните лицемерни усилия да я крият. Човекът в „Декамерон”, видян в светлината на новите хуманистични идеи, действа смело, енергично и умно, за да доведе събитията до благоприятен край. Той е творец на съдбата- опитваща се често да си играе с него, само в случайте, когато не се плаши от нейното противодействие, а проявява чудесата от смелост, доблест, съобразителност, щедрост и оправдано от възможностите си самочувствие. Бокачо утвърждава правото на героите си на щастие, насърчава тяхното желание да се докажат и да защитят своята чест и гордост. Човек не само може, но и трябва да разчита основно на себе си, ако иска да бъде щастлив и уважаван. Според Бокачо написаното в “Декамерон”новият ренесансов човек е длъжен да бъде умен, да се самоусъвършенства, защото според автора няма по-голям, по-непростим грях от глупостта щом като не е вродена, а е рожба на невежеството. Той винаги застава на страната на тези свои герои, които проявяват ум, съобразителност и проницателност, изградени на основата на знанията и опита.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × 4 =