НИКОЛА ВАПЦАРОВ – “СЪН”

Построено като въображаем диалог м/у испанските работници Лори и Фернандес. Чрез въображаемия образ на съня – метафора на мечтаното бъдеще е представена картината на новите взаимоотношения м/у хората, на новия завод-неща, които героите вярват,че са постижими.До голяма степен картината на това бъд. Е идеализирана-“частите им блеснали-злато”, небето и въздухът са синонимни образи метофори на обикновения чов.дух.Идеализирани са и отношенията м/у надзирател и работник, двукратно повторени на глагола”дишаш” говори за свободния труд и за свободните хора.Но този свят е фикционален. Вап. Е поет реалист и въпреки полета на мечтите приземява своите герои в реалността:”усмихна се и каза уж сърдито”Какъв си ти мечтател,Ф”. Въпреки приземяването в суровата реалност на войната отново е внушена вярата в победата на доброто над злото чрез символно противопоставяните обази на отстъпващия мрак и на започващата битка в защита на мечтата. Чрез съня и мечтата бъдещето нахлува в настоящето, за да даде смисъл на изпитанията,лишениата,смъртните предизвикателства.Творбата е издържана като диалог межде двамаприатели в навечерието на поредната атака с врага. В стихотв. Се появяват и други ключови понятия във Вап. Худ.свят,които тук намират различна интерпретация,тъй като са обвързани с представата за бъд. Заводът не отнема въздуха на човека, а е светъл и приветлив. А машината е негов приятел и съюзнек в съзидателния, одухотворен, творчески труд.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen − fifteen =