НИКОЛА ВАПЦАРОВ – “ПИСМО”

Стихотворението «Писмо» е посветено на Кольо Василев, съученик на Вапцаров от Морското училище , вдъхновено от пътуване по време на лятна практика. По-късно е преработено и публикувано в “Моторни песни”и представя лирична изповед за променящата се човешка чувствителност, изстрадана през погледа на личната съдба. Подобно на ст.»Песен за човека» и тази творба разказва за раждането на човека, за нравственото съзряване на личността, свързано с отказ от празаните химери и преоткриване на оптимистичен поглед към света. В основата на този духовен оптимизъм стои активната борческа позиция на индивида, готов да се бори за мечтите си. В напрегнат размисъл лирическият Аз прозира, че само лично изстраданите истини имат действена сила и това прозрение му дава куража да заяви своята вяра, проверена в житейските изпитания. Текстът е структуриран в три плана – минало, разкриващо отчаянието и духовната смърт на индивида, настояще, в което ограбен духовно и потиснат лирическият герой успява да преодолее състоянието на омраза и отчуждение , да надрасне разрушителните стихии и да възвърне жизнеността на мечтите и копнежите си и разкритата във финала вяра във възраждането на човешкия дух и воля за борба в името на бъдещето. Началото на творбата разкрива човека като роб на обстоятелствата, неговата дълбока личностна криза е в усещането за живота като капан, примка, безизходица /”ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота”/. Човешкото поведение е превърнато в средство на чуждата воля, внушението за омразата, разкапваща душата е постигнато с ярко сравнение – ”като гангрена, не като проказа”. Преминавайки през изстрадването на изгубената вяра , лирическият герой я е постига отново чрез борбата – ”как вярвам аз и колко днес съм бодър”, озлоблението е трасформирано в духовна енергия. Това е идеята за “новото” , което “клокочи” и “ще възвърне” духовното пространство на мечтата, на възродената борбеност на личността, способна да отстоява своите идеали. Това е полетът на разкрепостения човешки дух, , възвръщане на поруганото човешко достойнство, разгръщането на творческите заложби. Това е възкръсването на човешката душа за изстраданата и преоткрита вяра. Смъртта в името на идеала е желана и и очаквана -”знам, ще се умира, но да умреш, когато земята се отърсва от отровната си плесен- това е песен”. Смъртта, осмислена от героичния акт на саможертвата, е приета с мъдра и трезва преценка на обстоятелствата, внушена от спокойния тон на лирическия Аз. С непоколебимост и решимост е поставено ударение не върху героичния жест на саможертвата, а върху дълбокия й смисъл – тържеството на хуманния идеал – смъртта в името на идеала не е е трагедия , а щастие. Стихотворението «Писмо» представя ценностния избор, чрез който индивидът преодолява отчаянието и разочарованието от откраднатите мечти и съхранява своята духовност в преоткритата активна житейска позиция.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × five =