Никола Вапцаров – “История” ( анализ )

Стихотворението “История“ е едно от най – сложните и трудни за интерпретация стихотворения на Никола Вапцаров . Както при всички стихотворения на поета и тук смисълът е много ясен , а въздействието върху читателя – силно и еднозначно . Трудността идва от това , че тези така ясни смисъл и въздействие се формират под влиянието на множество фактори , образуващи една сложна плетеница от елементи , всеки от които има своята задача при формирането на цялото . В това стихотворение си дават среща всички по – важни мотиви , проблеми и образи на Вапцаровата поезия , всички по- важни художествени и комуникативни похвати , с които той си служи . Същото важи и за принципите за подбор на изразни средства . Това съсредоточие в съчетание с яснотата , категоричността и задълбочеността на идейното му послание го превръщат в една от най – важните и същностни творби на поета . В “История” присъстват почти всички значими мотиви на Вапцаровата поезия : грубият живот , с тежките лапи , участта на обикновените хора и тяхната “проста драма” , задачата на поета и изкуството в осмислянето на живота , осъзнаването на човешкия живот , тежкият животински труд и оскотяването , противопоставянето между привичност и търсене , надеждите и разочарованията , истерията на всекидневието и естествено изводът – борбата като средство за намиране същността на човешкото . И всичко това е обхванато от един цялостен поглед върху живота , който позволява да се достигне в логическа последователност до изкристализиралия извод . Начинът на обединяване на всички разнородни мотиви е умело намереният мотив за отношението между историята като човешка памет , изкуството като търсене смисъла на съществуването и реалността на самия живот . В стихотворението двата основни инструмента на човешкото осмисляне са вътрешно раздвоени от напрежението , което се оформя между различните смисли на думата “история” и на поетическата дейност поражда се възможността да се изгради сложният и богат смислов свят на творбата . Последните пет строфи са обобщение , но на истински човешкия живот . Историята се е преродила в разказ , посланието най – сетне е узряло – “ние храбро сме се борили”- това е същността на живота , а не примирението на бащите или безответния плач – песен на майките . Така разнородните мотиви за живота и човека най – сетне получават своята логична цялост и смисъл . Не по посока на някакво илюзорно превръщане на света в райска градина , а в постигане на модела за човешко поведение – непрестанно търсене и борба . Много показателен в това отношение е мотива за бъдещите хора , които ще заемат поста ни . Стихотворението не завършва , както е обичайно за пролетарската лирика , с идиличната картина на “вечна обич , вечна правда по света” , “септември като май” или дори “живота като песен” , а с идеята за безкрайната борба , предавана от поколение на поколение като воински пост . Както повечето от Вапцаровите стихотворения и това е изградено под формата на диалог , разговор . За разлика от повечето стихотворения на Вапцаров “История” не си служи с изпитания подход на поетиката на “търсещия изказ” . Тук много голяма част от фразите са точни , приличат на дълго търсени и премисляни максими . В известен смисъл това се налага и от темата – историята , в което всяко изречение трябва да събере в себе си огромна информация , смисъл и емоция . Не е чудно , че именно от “История” са доста от бродещите в езиковото пространство популярни изкази : “Живот ли бе , да го опишеш” , “парфюмен аромат не дишат” , “че ние храбро сме се борили” и т. н. Но и на това равнище на текстовия строеж не се е минало без сблъсъка на две противоположни начела . Този път обаче сблъсъкът е между “думите прости” и крайно литературните , изключително метафорични изрази , с които се увенчават някои от емоционалните и смисловите кулминации на стихотворението . Така както гледните точки на “неизвестните хора” и на поетите бяха сблъскани в модела на общуване , така и в изразните средства , битовата всекидневност и литературата се преплитат , за да изградят неповторимия изказ на творбата . Разговорният всекидневен пласт на речта изгражда почти цялата творба , но заедно с това лирическият говорител ни поднася и някои особено силни в смислово отношение противопоставяния на всекидневната логика на езика . Като такива можем да посочим изрази от рода на : “и нашта мъка ненаписана / сама в пространството ще скита” , “оглупялата им мъдрост” , “свистеше въздуха нажежен” , “ще вика нашето страдание / и ще се зъби неприветно” и т. н. На фона на “думите прости” ярката образност на подобни образи придава на речта на лирическия герой особена сила . По този начин творбата свързва двете крайности на битието – обикновения живот на обикновените хора и високите идеи на хуманитарната ценностна система . Така “История” за пореден път доказва основната теза на Вапцаровия поетичен подход – трябва да потърсим важните неща около себе си . Човекът с неговите страдания и радости трябва да стане център на света .

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen + 4 =