“Не убивай” – есе

Бог е дал на хората възможността да създават поколение, Бог е дал на хората привилегията да създават живот. Всички хора са равни пред Бога, без значение от раса, националност, пол, социален статус, богат или беден, красив или не, физически здрав или с недъзи.Физически здравия не е повече или по – малко човек от недъгавия, красивия не е повече от грозния. Здрав,красив,грозен,недъгав,богат,беден всички сме хора.Различни сме по цвета на кожата, националността,религията, социалния статус, характера но всички сме Божии създания , във вените на всички тече кръв, в гърдите ни туптят сърца и всеки човек има право да живее на земята толкова колкото всеки друг, ни повече, ни по-малко. Шестата Божа заповед гласи- “Не убивай”. Толкова е просто, но защо тогава хората си позволяват да убиват? Дори убийството на убиец те прави убиец! Бог ни е дал правото да даряваме живот но не и да го отнемаме. Защо хората си позволяват да отнемат живот, да лишат някого от правото му да живее, да се реализира , да създаде семейство или дори да не се реализира и да не създаде семейство всеки решава какво да прави с живота си, хората имат различни възгледи за живота.Един иска кариера като адвокат, а друг като цирков артист. Това какъв си не омаловажава живота.Да си беден не значи че си половин човек, както да си богат не значи че си свръх човек.Както да си беден не означава непременно да си добър, така да си богат не те прави лош. Живота на всеки човек е ценен и никой няма право да му го отнема! Да убиеш човек- дори самата мисъл е страшна! Човека е хищник, човека убива за да се нахрани , но кога човек убива човек. Какви са причините които подтикват към убийство? Какво кара човек да убива собствения си вид, да унищожава това което е самия той? Може ли човек да съгреши толкова че да заслужи да умре? Кой освен Бог има право да го осъди , да го осъди на смърт? Хората правят грешки но трябва ли тези грешки да костват живота им? Ако си обидил волно или неволно някой , ако си наранил , или каквото и да си направил не е ли само Бог този който има право да съди и да отнема живот. Смъртта не е страшна,тя е нещо нормално, тя е неизбежна, тя е естествения завършек на земния път на всеки, но тогава когато Бог реши. Никой човек няма право да решава вместо Бог кога някой трябва да умре. Често човек решава да раздава правосъдие и посяга на живота на човек който е убил негов близък. Но това нито ще върне убития човек , нито ще оправдае убийството. Болката от загубата няма да е по – малка , нито ще изчезне болката остава но към болката от загубата се прибавя и вината . Убийството поради каквато и да е причина си е убийство и нищо не го оправдава. Когато например убиеш убиеца на близък човек какво се получава убийците вече са двама. Единият отнел живота на обичан за теб човек и другият отмъстителят този който е раздал правосъдие – ти. Само Бог има право да решава кой да умре и кой да живее. Ние хората нямаме право да отнемаме живот поради каквато и да било причина. Хората убиват не само за отмъщение а за пари , за власт , дори и за удоволствие. Да убиеш някого за пари, за да имаш това което има той, да отнемеш живот за да си осигуриш по охолен живот… Що за сърце , що за съвест позволява това ? Не е ли съвестта нашият собствен съдник? Не е ли тя тази която ни казва кое е правилно и кое не? Как е възможно човешко същество да живее спокойно и удобно в апартамент който е купен с пари от убийство? Как е възможно изобщо да живее спокойно? Толкова ли струва човешкия живот? Кой разменя кола и апартамент за живот? Колкото и грозна това е истината това е реалността – има хора които разменят човешкия живот за вещи. Парите не могат да върнат никого от смъртта но могат да накарат човек да пожелае смъртта на друг човек. Не са малко и случаите на хора убили за стотинки , хора без разум, без съвест, без сърца а може би и без душа. Хората убиват дори за да вземат на някой телевизора, портмонето , сакото , часовника …… Жалко е , жалко е че всички сме човешки същества а се избиваме един друг по всевъзможни причини.Що за сърце би позволило да убиеш за часовник, апартамент или за каквото и да е ? Да живееш със съзнанието че си убил! Да крачиш по пътя на успеха не върху тръни, рози , пясък , асфалт ….. а върху трупове. Човешкият живот е крехък, убийството лесно а след това!? Дори човека отнел живот да не бъде осъден за деянието си и вкаран в затвора не го ли осъжда собствената му съвест? Или съвестта не е за всеки, може би едни я имат други не. Едни могат да рисуват – други не, едни могат да пеят други – не , едни могат да убиват други – не! Ако имаше класификация на убийствата може би убийството за пари щеше да заема едно от първите места. Може би на второ след убийството на роднина , на майка , на баща , брат, сестра , син, дъщеря,баба ,дядо. Това сякаш е най- безскрупулното , най- жестокото убийство – да убиеш някой който е част от теб от семейството ти. Всеки ден медиите съобщават за убийства, убийства за отмъщение за пари , за власт , за убийства поради всякакви причини които един престъпен ум може да намери но от всички най потресаващи са убийствата на роднини. Дете убило майка си !? Човек отнел живота на този който му го е дал… Необяснимо защо, нечовешко. Да посегнеш на живота на тези на които дължиш своя собствен , да убиеш хората които са те направили човек. Какво става как се стига до там? Ядосваш се на майка си , взимаш кухненския нож и я наказваш !? Баща ти мисли че си слаб футболист и от обида го убиваш? Родителите ти са те били като малък? Не, не няма нещо на този свят което да може да накара нормален човек да посегне на родител. Тогава какви са тия хора които убиват родителите си? Извинява ли ги болест? Заглушава ли болестта повика на кръвта ? Болестта влияе на ума , ами на сърцето? Човек способен да убие собствените си родители ще пожали ли чужд човек?! Не са малко и случаите на родители убили децата си. Майка пребива до смърт невръстното си бебе, баща убива сина си за да отмъсти на майката. За повечето хора това е просто поредната потресаваща новина във вестника или по телевизията. Повечето хора дори не биха помислили да направят подобно нещо и е необяснимо как дете ще убие майка си или обратното. Жестоко е но се случва , и хората които го правят си имат своя собствена извратена причина за това. Причина която нормалният човешки ум не би разбрал , но един болен мозък разбира и не само разбира но и оправдава. Навремето Б. Спиноза е казал – “ Мислейки за човешките постъпки , аз винаги съм се старал не да се смея , да скърбя или да порицавам , а само да ги разбирам.” Как би разбрал убийството на родител , как се проумява такова нещо? Или това не е човешка постъпка? Да! Нечовешко е! Също толкова неразбираемо колкото убийството за удоволствие. Двете думи една до друга звучат странно, несъвместимо – убийство и удоволствие … нищо общо между двете , коренно различни и за всеки нормален човек убийство за удоволствие е нещо крайно извратено но за хората които го правят е може би просто удоволствие както за другите да отидат на театър или на кино. Хората са различни и в нещата които им носят удоволствие но да изпитваш удоволствие докато убиваш!? Каква е тази болест която прави от човека звяр и го кара да изпитва наслада докато гледа как човек умира. Може би човека е повече звяр от животните които наричаме зверове , защото животните убиват за да се нахранят а хората за какво ли не. И ако животните нямат разум то човека има но този разум ни прави освен по – съвършени и по зли, по добри в замисъла на злините които можем да сътворим. Има и един друг вид убийства – убийствата при самозащита. Всеки човек ли е способен да убие при самозащита? Егоизъм ли е да отнемеш живот за да съхраниш своя собствен? Какво се случва в ума на човек когато трябва да реши – “Аз или той”? И ако всеки един човек е сигурен че би убил при самозащита не прави ли това всички ни потенциални убийци? Но не всеки би убил дори и за да запази живота си. Обратно на ония които убиват за удоволствие има хора които не биха убили дори за да оцелеят. Дали човек има право да убие за да се спаси? Не се ли превръща така човек от жертва в убиец, от осъден на смърт в палач? Редно ли е да отнемеш живот дори на този който иска да отнеме твоя собствен? Бог е казал “Не убивай” – без клаузи , без членове не е ли това върховният закон който трябва да спазваме , не е ли грешно да се подчиняваме първо на човешките закони с всичките клаузи и членове които не винаги са справедливи за всички. Може би ако всички спазвахме Десетте Божи заповеди нямаше да имаме нужда от закони и от съдилища. И щом Бог е казал – “Не убивай” имаме ли ние право да си разрешаваме убийство било и при самозащита? Правилно ли е да поставяме собствения си живот над този на другите? Имаме ли право да решим дали да умрем ние или другия? Убийството по какъвто и да е повод си остава убийство , решението да убиеш някого е страшно, но всеки отговаря за постъпките си пред себе си и пред Бог. И само Бог може наистина да отсъди кое е правилно и кое не е. Ние решаваме как да живеем и какви да бъдем , Бог решава дали сме живели правилно или не. Само Бог знае , само Бог вижда всичко и само Бог има право да отсъди.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twenty + sixteen =