„Немили – недраги”- първа глава – сбит преразказ

Няма никой по пустите браилски улици. Декемврийската студена мъгла е обхванала целия град и замъглява светлините на фенерите. Всички лавки и кръчми са затворени по това време, само някое казино работи. Само една кръчма свети. Ако някой погледне над ниската й вратичка ще види дъска надпис „Народна кръчма на Знаменосецa!”. Такива надписи са много модерни по онoва време. Всяка кръчма, посещавана от българи, си има някакъв чyдноват и несмислен девиз. Най-интересни са българските тютюнджийски лавки. От вътрешната страна на една такава лавка има изобразен чалмоносец със сабя, а под него – несръчно издяалкани от някой патриот думите „Долу тираните!”. Още доста такава примитивна живопис има и по другите български сергии. Те са доста посещавани от хъшове и емигранти. Собствениците на тези лавки са въобще все „народни”. „Народен” се нарича всеки българин, избягал от бесилото, който има някакво състояние и помага по силата си на бедните останки от българските чети. Всеки такъв тютюнджия дава на версия тютюн на свойте съотечественици, с надежда че ще му се разплатят мякога. Но нека да се върнем пак в кръчмата, чието прозорче още свети. Тя се намира в една дълбока изба, до която се слиза по стръмна стълба. Една разбита лампа виси от тавана, на една полица са подредени чашите и чиниите, а на отсрещната стена са подредени картини на боеве. Любопитна е една картина, залепена под горните три, изписана грубо, с ръка. На картината са изобразени бунтовници, а по средата голяма фигура с червено знаме, а на него пише „Свобода или смърт”. Надписът под картината, който гласи „Да живее храбрият Странджа – знаменосец!”. Шестима българи, седнали на одърчето, допълват обстановката. Най-старият от тях, който е снажен, с черна брада, се е изтегнал до стената. Той слуша внимателно какво разказва един от събеседниците му и е много заинтересован от разговора, защото често прекъсва говорещия, като казва нещо, подкрепящо мисълта му. Този, който разказва, е един висок мъж с дребно лице и с дълги сиви мустаци – Македонски. Никой не знае нищо за него, освен че е бил войвода в Македония. До него седи тринадесетгодишно момче – Хаджият. До него седи друг млад човек. Той гледа Македонски, който разказва, като често прави странно движение с ръката си. Той е поп, участвал в четата на Филип Тотьо. Наричат го Попчето. Слуша и най-младият от всичките. Той зяпа разказвача и запомня всяка негова дума. Син е на богат търговец и е избягал от баща си. Той просто е оставил тихото и сигурно родно място, искайки да вкуси сладостта на неизвестното. Разказът се отнася до боевете. Старият инвалид се вълнува при споменаването на тези героични нападения. Той се сърди от най-малката невярност в разказа на другаря си, вика и гневно се муси. Този болнав, сух като скелет човек е Странджата – знаменосецът, изписан на картината. Той сега държи тази кръчма. Ето защо младото момче гледа на него с такова страхопочитание.

loading...

3 Responses to „Немили – недраги”- първа глава – сбит преразказ

  1. Никъде не е споменато, че е нощ. Има малки неточности.

    • Ти малоумен ли си? Там в началото пише ”Нощта беше влажна и мрачна…” ти вземи и си отвори новия не отворен учебник!

  2. Благодаря ви много ми помогна за домашното ми

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × four =