“На оня свят” – Елин Пелин

Разказът изказва идеала на Елин Пелин за обществено и нравствено устройство на земния човешки свят.Непостижимостта на този идеал се внушава чрез специфичното сюжетно решение:”оня свят” представя идеите за ред и справедливост, които са невъзможни на “тоя свят”.Тази огледална симетрия дава възможност да се открои неудовлетворението от битието на селския човек в условията на социална нищета.Но в разказа е стаена и силата за превъзмогване на страданието, за превръщане на греха в достойнство Повествованието увлича със занимателния си притчов сюжет(изграден на основата на фолклорните и библейските представи за двата свята), със смешението на сериозното и смешното, на трагичното и комичното, на сакралното и профанното, на праведното и греховното. Социално- етичната проблематика е оцветена хумористично и пародийно- със стилистиката на народно – разговорната реч, с тона на интимно и умилително- снизходително отношение към наивно-простодушния поглед на селяка като оценка за себе си и за света. Разказът започва повествованието с уникално вплитане на приказното преизказно глаголно време (несвидетелска позиция на говорене:”починал”,”върнал се”, “разтоварил”…) и свидетелските минали времена(“не повярва”, “обичаше”…). Така се задава характерната за сюжета на разказа двоиственост: между реално и фантазно, м/у земно и небесно, справедливо и несправедливо, сериозно и комично…Водоразделът на двете мирогледни и етични проекции е смъртта на дядо Матейко от Подуене-“сиромах самичък”, съжителствал единствено с “кротката” си “магаричка”.С лек и безгрижен тон е предоставено нещо много сериозно и трагично- смъртта на един самотен човек.Смъртта за самотния сиромах е облекчение,освобождение от теглото;преходът от живота към смъртта е осъществен спокойно, с усмивка-смъртта не е мислена трагично, а в нейната естествена неизбежност. По същия начин разказът( като в митовете и вълшебните приказки) свързва естествено, с лекота земното и отвъдното битие на героя.Липсва граница между земното и небесното пространство.В сюжетната схема на разказа е използван библейският модел за съществуването на задгробен живот(Ад и Рай), в който той за всекиго ще отсъди според земните му дела. Възвишеното божествено пространство е представено в комично-пародийна светлина, то е принизено, приземено(профанирано,травестирано).Земните битови и социални понятия са проектирани върху висшата религиозна идея за Ада и Рая;представите за божественото са обвързани с природното и физиологичното у човека, с повика на плътта му- смесване на високо религиозното с низовия живот на човешкото тяло( ракийката, кръчмите) .Отвъдното божествено пространство е натоварено с двойна функция: от една страна, то е проекция на човешкия земен свят ( противоположно на библейската представа за свят), от друга- представя идеала на Елин Пелин за тоя свят, неговата етична оценка за човека и живота. Присъстват две линии на повествование:фантастична, приказно-библейска, свързана най-вече с апокрифните представи за отвъдното, и реалистична, открояваща народните представи за социално- етичното устройство на земния свят, народните критерии за добро и зло. Доминира фолклорният,приказният маниер на повествование и на светоусещане, който съдържа истината за човешкия живот през погледа на Елин Пелин. Пътят на дядо Матейко в отвъдното преминава през кръстопътя на самооценката.Дядо Матейко бързо прави своя избор- неговото място е в Ада.Вече тръгнал по пътя към Ада, героят започва да излага в мисълта си основанията за направения избор.Мотивите са предимно социални, защото героят просто пренася уредбата на земния свят в отвъдното.Вътрешният монолог на стареца разкрива гледището на убития от немотията човек, че и в задгробния свят ”Раят” е направен за големците и богатите”.Стъпкан и унижен от живота, дядо Матейко с открита съвест изповядва всички свои малки грехове и отрича смирено собствената си личност:” С тия дрипи и попукани ръце кой ще ме пусне там!”. Убеден е, че мястото му след смъртта е в Ада, защото цял живот търпи земния ад на несретата. Така е зададена идеята за изначалната и безкрайна орис на сиромаха, с която той се е примирил и е приел като зададена от Бога и неподлежаща на промяна или преоценка. В духа на апокрифните представи обаче божественото е отъждествено с дяволското:” Истина ,гледал съм по божи правила да живея, ама кой те пита…Нас ни са записали у дяволския тефтер още кога сме се родили”. Разкриват се социалните причини за греховността на дядо Матейко- навика да си попиива:”От тегло и от мъка пиех”- т.е. селякът е жертва на социалната несправедливост. Критичното отношение към социалната неправда е изказано в комедиен план и очертава драматичното настояще на обезправения и незащитен от държавата беден селяк. В страданието и безизходицата му остава за разтуха само кръчмата- с любовта към ракийката- и навика да побийва- я бабичката, я магаричката си. Мотивът за пиянството на селяка като алтернатива на унизителното му битие е откроен и в разказа “Андрешко”. Срещата на дядо Матейко с ангела и със Свети Петър е представена отново в комично-пародиен план,с детайли,които принизяват божественото пространство:”светли ангели”прехвърчат”на тумби,на тумби”, “пееха та чак унисаха”,ангелчето е наречено “фъркатично”,тефтерът на свети Петър “не е зелник, а тефтер”, “Тук не бръснат никого-всекимо според делата му”.Битово-разговорната и фразелогична лексика профанира сакралното пространство и проектира върху него земния етичен и социален модел на светоусещане и поведение:разкрива се

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × three =