Насилието в “Нежната спирала”

В света на писателя Йордан Радичков природата се явява не просто фон, а равноправно действащо лице, което определя мярката за нравственост. През нейния поглед мъдрецът Р. ни предизвиква да преоценим някои прости, но много важни неща, без които съществуването ни е невъзможно. Човешкото насилие е темата, която тревожи хуманиста в разказа “Нежната спирала”. Без да ни поучава директно, ЙР изразява тревогата си от озлобяването на човека, който е престанал да живее в хармония с природата, да я забелязва и уважава. Позволява си да я разрушава, без да се замисля, че с това разрушава света, в който живее и убива доброто у себе си. За обект на човешкото насилие авторът е избрал не други човешки същества, а мълчаливата на пръв поглед природа, която не може да му се противопостави по същия начин. Авторът е избрал за свои герои ловци. Те се връщат от лов “премръзнали, омърлушени и уморени”, скрили лица под шапките си. Природата им изглежда сива и “враждебна”, нищо не подсказва, че разходката им е донесла някакво приятно изживяване, те са се затворили в себе си, престанали са да общуват с околния свят. Единственото “живо същество” по пътя им е един “внезапно изникнал върху снега шипков храст”, “отрупан целият с ярки червени плодове”, които гледат като “живи очи” “във всички посоки”. Но неочакваната красота предизвиква неочаквана и наеправдана реакция у героите- конярът го перва с камшика си “през лицето”, ловците гледат с недоумение, храстът им заприличва на вампир, защото не само авторът, но и останалите ги “жегва острата мисъл”, че шипковият храст е жив “почти като човек”. Героите на разказа се сблъскват с неочакваното лице на природата, живите очи на храста излъчват някакво предупреждение, карат ги да се замислят-всеки по своему. Авторът си спомня за друга подобна среща. Покойният му приятел- режисьор е реагирал по съвсем друг начин, когато посред зима се е срущнал с чудото на гледащия шипков храст. Той не просто е забелязал и оценил красотата му, а е поискал да надникне зад тайните послания, които носи, да проникне зад “декоративната завеса”. Ловците-спътници на автора явно са загубили сетивата си за природата, която ги заобикаля. Техният свят е сив и самотен като снежната пустош, която ги заобикаля. Само авторът знае, че ако иска да намери нещо навън, трябва да “порови” в себе си. Следващото събитие, което изважда отново ловците от “студената пустотия”, която сковава не природата, а душите им, е появилото се ято диви гълъби. След като веднъж е посегнал с камшика, сега човекът посяга към пушката, не само за да нарани, а за да убие. Гълъбът умира бавно.Сякаш не иска да се раздели с живота, а може би за да даде време на ловците да се замислят над смъртта му, докато го следят с поглед. А кръвта му оставя върху белия сняг нежни червени спирали. Никой от ловците, които до този момент показват безразличие към това, което се случва, не посмява да престъпи тези кървави следи, за да намери мъртвия гълъб. Не прекрачва и ловецът-убиец. Героите явно са стреснати, макар гълъбът да не отвръща на насилието с насилие. А авторът се пита дали това е проклятието на птицата, или нейното завещание. Защото кървавите следи върху снега му приличат на писмо, каето е оставено неслучайно. Какво разчитат ловците ? Дали си дават сметка, че са били безпричинно жестоки към гълъба, който е символ на любовта и мира? Дали ще се замислят, когато следващият път тръгнат на лов, за да си доставят удоволствие като убиват сащества, които не магат да се защитят? Авторът със сигурност е развълнуван. За него “нежните спирали на гълъба са завещание, което се запечатва дълбоко в собствената му душа. Той е разбрал предупреждението на храста-вампир и нежното послание на птицата, че природата е част от нас, че насилието върху нея убива по нещо от самите нас. Спиралата е символ на живота, тя присъства в наследствените гени на всички живи същества. Заедно с птицата и ЙР “нежно”, без насилие и назидание иска да ни предизвика да станем по-чувствителни към знаците, които ни дава природата и да заживеем в хармония с нея- не като господари, а като равноправни нейни създания.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three + twenty =