Най-същественото е невидимо за очите – есе

Забелязала съм (пък и на всеки е ясно), че ние, хората, притежаваме едно много лошо качество – а именно, че не оценяваме това, което притежаваме. И няма никакво значение дали говорим за нещо материално, или пък става въпрос за усещане, чувство, емоция. Ние приемаме хубавия телефон, удобното легло и компютъра като даденост. И ако това са просто някакви си предмети и донякъде би могло да ни бъде простено пренебрежителното отношение, то при взаимоотношенията между хората това е страшно. Я ми кажете кога беше последният път, когато казахте на родителите си, че ги обичате? Аз не помня. Мисля, че бях 5-6 годишна, когато за последно изрекох тези думички пред тях. Нека не се лъжем, много материални неща ни правят щастливи, факт е. Въобще и не си помисляй да ми противоречиш, а си погледни телефона. Хайде сега отиди и го подари на някое хлапе и си вземи съвсем обикновен. Пак ще ти върши същата работа, нали? Но няма да го направиш. Е, та за това ти говорех. Истината е, че целият ти живот е подчинен на материалното. То ти дава удобството, комфорта и затова осигурява донякъде и щастието ти. Но нищо не може да може да ме направи толкова щастлива, както ти. Засега си невидим. Мислите ти са невидими, чувствата ти, желанията, но те са най-важните, най-съществените неща. И често ми се иска да не е така, но и ти самият понякога си лек въздушен образ, до който не мога да се докосна. Ти си фантазия, въображение, блян, кошмар и болка – всичко това, което не може да се види и пипне. А всички тези емоции осмислят и съпътстват живота. Те са неговата магия.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

11 + eighteen =