Най-важното в “Илиада”

Сюжетът на “Илиада” се основава на гнева на Ахил и погребението на троянския герой Хектор. Те са заложени в центъра на творбата и допринасят за развитието на целия текст. Боговете играят основна роля в сюжета на действието. Те определят развръзката на започнатото от смъртните дело.С този сюжет авторът постига по-различно внушение от това на мита,разкривайки общточовешки ценности. композиция-симетричност-специфична за геометричната епоха,симетрията е признак на божествената хармония и световния космичен порядък. завръзка-1 песен-гневът на Ахил решението му да се отегли от войната преломен момент-смърта на Патрокъл предизвикала в Ахил чуство за мъст и мотивираща го да се върне на бойноте поле кулминация-двубоят м/у Ахил и хектор развръзка-смърта на Хектор епилог-последната сцена на мирна беседа м/у Ахил и бащата на Хектор I песен представя- гнева на Ахил. І-ва песен започва с призоваването на музата Калиопа,която задава централната тема на епопеята – темата за гнева, логически свързана с темата за възмездието. Гневът е представен като справедлива реакция и на героите, и на боговете: Ахил се гневи на поведението на Агамемнон. Чрез лич¬на¬та съд¬ба на ге¬ро¬и¬те, Омир го¬во¬ри за обоб-ще¬ния об¬раз на во¬и¬ната.Пред¬ста¬ве¬ни ка¬то пле¬мен¬ни во¬ен¬ни вож¬до¬ве, ге¬ро¬и¬те сим¬во¬ли¬зи¬рат най-съ¬щес¬тве¬но¬то, най-доб¬ро¬то от иде¬а¬ла за вой¬нска чест и дос¬той¬нство, но в съ¬що¬то вре¬ме са но¬си¬те¬ли на обик¬но¬ве¬ни чо¬веш¬ки сла-бос¬ти. Ага¬мем¬нон тряб¬ва да бъ¬де на¬ка¬зан за гроз¬на¬та си раз¬ру¬ши¬тел¬на страст към власт и бо¬гат¬ства срещу него се из¬пра¬вя Ахил- по¬лу¬чо¬век, по¬лу¬бог. Той е ху¬до¬жес¬тве¬на връз¬ка м/у све¬та на хо¬ра¬та и бо¬го¬ве¬те, той про¬я¬вя¬ва и чо¬веш¬ка сла¬бост, и бо¬жес¬твен ра¬зум при ре¬ша¬ва¬не на спо¬ра с Ага¬мем¬нон. Ахил е “бър¬зо¬ног и бо¬жес¬твен”. Гне¬вът му е стра¬шен и раз¬ру¬ши¬те¬лен, а оби¬да¬та- не¬из¬ме¬ри¬ма. По¬сег¬на¬то е на дос¬той¬нство¬то и чес¬тта му на ге¬рой с без-смър¬тна сла¬ва. Ге¬ро¬ич¬на¬та смърт е ос¬нов¬на¬та цел в жи¬во¬та на древ¬ния во¬ин. Той се стре¬ми към смър¬тта. Избрал я е в име¬то на веч¬на¬та сла¬ва. Кон¬флик¬тът меж¬ду Ахил и Ага¬мем¬нон пре¬диз¬вик¬ва спор и меж¬ду бо¬жес¬тве¬ни¬те пред-ста¬ви¬те¬ли на Олимп. На¬ли¬це е раз¬де¬ле¬ни¬е¬то как¬то в чо¬веш¬кия, та¬ка и в бо¬жес¬тве¬ния свят. В Пър¬ва пе¬сен на “Или-а¬да” Омир не са¬мо въ¬веж¬да те¬ма¬та за гне¬ва и от¬мъ¬ще¬ни¬е¬то, но пос¬та¬вя проб¬ле¬ма за вой¬на¬та и ми¬ра, кой¬то но¬си про¬ти¬во¬ре¬чи¬во виж¬да¬не за сми¬съ¬ла и це¬ли¬те на чо¬веш¬кия жи¬вот. Особености на епическия стил основен принцип в стила на Омир -надмощие на общото над личното обективност-моделира цялостен и завършен свят без да навлиза в психиката на героя пластичност-чрез описание на физ.реакции на човека.(плачът на Ахил на морския бряг,любовта,убийствата) традиционост-широко обхватност на миналото и настоящето описано и в най малки подробности-обстоятелственост на избора.Това придава на творбата тържественост и възвишеност. уравновесено спокойствие-описвайки събитията от природно-космческия порядък и осмисляйки ги като един вечен кръговрат и ритъм ,епическия творец добива функциите на мъдрец,който е посветен в знанието. синтенциозност на образа-наситеност със синтенции кратки мъдрости и готови фрази формулен стил-използването на постояни епитети,разгърнати сравнения,общи места в повествованието имащи важна роля в епическата творба. Ахил-бързоног Хектор-шлемовеец и мъже убиец един и същи епитет може да се отнася за различни герои,а може да се употребява и в ироничен смисъл. III-та песен Образът на Парис и Елена Тази песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. Запръв път са въведени главните виновници за войната :Парис и Елена Парис е красив,горд, дързък, но в решителния момент проявява малодушие.Думите на Хектор го връщат към подобаващото поведение. Но проявата на малодушие остава впечатление за обърканост и непоследователност. М/у характера на героя и неправомерното му деяние (действия) съществува един вид паралелизъм. Нарушаването на реда носи смут и нестабилност в човешкия живот. Образът на Парис спомага целият низ от събития и изхода от войната да бъдат осмисляни в перспективата на идеята за световна справедливост.В крайна сметка герой като Парис не може да опази Елена и да отстоява избора си. Образът на Елена е сложен и противоречив, героинята не е показана като лекомислена и себична преластителка. Тя следва правилата за поведение на знатните жени от Омировото общество – занимава се с типично женска работа, проявява сръчност и умение, отнася се с уважение и привързаност към Приам, горчиво се укорява за постъпката си. Елена е едновременно виновна и невинна, съдбата и се оглежда в общата човешка съдба – подвластна на боговете, изпълнена с премеждия и терзания, животът и е объркан от угризения и помръчен от сянката на позора. Щастието заплатено с такава цена се оказва нетрайно, непълно и илюзорно. Образите на Парис и Елена допринасят за подреждането на пъзела на човешкия живот с неговите закономерности и равновесие. Всяко излизане извън установените правила размества подредбата на пъзела, като това води до нестабилност и смут в личната и общностна съдба. Човешкия живот е неразделна част от божествения и световен ред. 6 песен”Светът на войната и светът на мира” В Шеста песен на ”Илиада” Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор -защитника на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи бъдещата участ на Троя и всички троянци.Чрез поредицата от срещи на Хектор поетът очертава символично социалните групи с които е обвързан героят. Композицията на епизодите изгражда усещането за ред. Движението е от вън на навътре, от по общи към по – интивни връзки: политическа общност ( съграждани) ? семейна общност (майка,сестра,брат, снаха) ?брачна общност (съпруга, дете). Тази поредица е картина на живота на общността в която всеки е включен и извън нея няма житейска опора и лична кауза. Единствения мъж с когото Хектор се среща е Парис. Сякаш всички сили на троянците са хвърлени във войната, в света на мира са останали само жените и Парис. Срещата на Хектор с Парис и Елена както мястото, така и самото действие контрастират с поведението на останалите троянски бойци, които са на бойното поле и се сражават с оръжие в ръка.Успехът или неуспехът на един герой в съзтезанието за престиж в общността, рефлектира на отношението му със семейството. Внушен чрез контрастта м/у двете сцени: срещата на ХЕктор с Парис и Елена и срещата му с Андромаха. При първата среща се усеща пасивност и статичност, а при втората активност и подвижност. Сцената на прощаване м/у Хектор и Андромаха е прочувствена и трогателна, без да се стига до сантименталност. Любовта и сантименталността на двамата съпрузи взаимната им загриженост и споделена обич към детето са универсални отношения и емоции, присъщи на всеки човек. Отношенията м/ъ съпрузите в Омировото общество не се определя само от лични чувства. Семейството е онази най-малка общност, в която личността намира сигурност и приютеност. Образът на Хектор се оглежда епическият идеал за човешка личност, с неговата непоклатима храброст, доблест, жажда за подвиг и признание. Той е уравновесен, загрижен за близките си. Хектор трябва да се бие, няма избор, родината му е в обастност длъжен е да спази правилата на героическата етика. Хектор знае какво очаква него и семейството му, но това не влияе в/у решението му. Желанието му да бъде на висотата на своя дълг на царски син на войн и герой надделява. Речите в „Илиада” не са самоцелни, те спомагат за ясното и убедително разкриване на героите и ситуациите, и същевременно отдалечава развръзката и създава ефект на ретардация.Епическия поет не се стреми към бързо развитие на действието, а на против изостря вниманието с богатство на картини и отлагането и очакването на развръзките. Това е важна функция за изясняване на състоянието и мотивациите на героите в тяхната дълбочина и житейски драматизъм, съкровените им вълнения и мотивите им за божествена война. 22 песен кулминация в сюжетния ход- Двубоят между Хектор и Ахил Двубоят между Хектор и Ахил в “Илиада” от Омир заема централното място в творбата . Двамата велики герои от древността се срещат в ожесточен сблъсък и злобата на Ахил погубва сина на Приам . Причината за битката между Хектор и Ахил – Хектор убива скъпия приятел и спътник на Ахил – Патрокъл Двубоят между двамата богоравни мъже – ожесточен , с цел единия да падне мъртъв . Хектор и Ахил показват две съвсем различни лица по време на двубоя и по време на самата Илиада. Двамата доблестни мъже са еднакви по храброст и слава и са утвърдени и от двата лагера като герои . Но в сърцата им са заложени различни ценности. Ахил – синът на богинята Атина Палада , който е почти равен на безсмъртните и е жаден за слава за може да бъде помнен хилядолетия напред. Хектор – първороден царски син. Победите му са победи на всички троянци. В него е събрана надеждата на цяла Троя – и той не би могъл да се държи недостойно.Ахил и Хектор дават началото на една съвсем нова ценностна система за Елините , а по – късно и за целия свят . Образът на Ахил Ахил е първият от Омировите герои с който читателят се запознава още от I ва песен на “Илиада”. Още в началото на текста той е представен като силна личност , изключително темпераментен, гневлив, избухлив, човек на крайностите. Най-храбрият герой от ахейците в Троянската война. За Ахил помоща не е напълно безкористна. Тои възприема воината и като възможност за плячка и за дарове, които се полагат на героя и победителя. Желанието да му бъдат отредени дарове не е израз на неговия егоизъм и алчност, а на достоинство му. Той е част от света на боговете. Те бдят над него и му помагат, макар че са решили и смъртта му. Богоподобният Ахил е носител на доброто и злото, красивото и грозното, благородството и жестокостта. Наред с низостта у него има и частица възвишеност проличаваща си при трогателната спогодба между ахейският герой и мъдрият цар Приам. В образа на ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер- първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина. Ахил е противоречива личност. Героят знае, че е велик вожд и войн. В същото време той изпитва чувства, които са присъщи на всички хора. Славата и героичната смърт са основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта, която е избрал в името на вечната слава. Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Изразните средства, чрез които Омир изгражда портретната характеристика на този герой, са най-вече постоянните епитети. Хора и богове: Боговете се явяват като могъщи надчовешки сили, които направляват обстоятелствата и случките в човешкия живот. Но колкото и пряко и енергично да се намесват в човешките дела, те не вършат чудеса които противоречат на логиката на характерите. Те подсилват характерните черти на героите ги подтикват към поведение което не им е чуждо.Божията воля е онази висша инстанция, която налага която налага правилата и крепи социалния ред. Но боговете в „Илиада” също са подвластни на по висша сила предопределеното. Боговете не само са подвластни на висша сила като хората, те живеят като тях, събират се на съвет имат свои семейни отношения, и своя йерархия, спорят, бият се, заговорничат, обичат и мразят борят се за своя престиж. Светът на боговете е огледален свят на човешкия и в двата свята се оглежда всеобщия порядък на битието. Разликата е че боговете са силни и видът им е несъизмерим с човешкия, в живота им има тъга, обида и гняв но няма болка, смърт и страдание. За боговете войната е само един епизод в безкрайната безна на времето, а хората страдат и гинат в тази война, печелят или губят всичко и за винаги.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × 5 =