Мярата за “доброто” и “лошото” в “Антигона”

Пети век преди новата ера, под небето на Тива ,на театрална сцена се играе трагедията на Софокъл “антигона”.Годините сте заличат много – сте се изгубят подробностите от бита , ще се променят декорите , хорът на старците няма да има същата сила на коректив на нашето мнение , но образите на две силни личности – Антигона и Креон ,не губят своето въздействие. Сблъсъкът между тях сте продължи да вълнува ,да поставя на везните на времето въпроса за писаните, създанени от човека закони и моралът на неписаните, но необходими на човека закони на сърцето.Ако разгледаме драмата от позициите на държавността ,трябва да оправдаем Креон , ако приемем Антигона единствено като сестра на загиналия брат, трябва да осъдим Креон за нейната смърт.Въпросите изглеждат лесно разрешими , но драмата се разиграва в едно далечно на нас общество и ако не ги съобразим с времето – закони, вярвания , духовни ценности , ще се отдалечим от вну6енията на автора , ще се поддадем на изкушението да намерим едноцначен отговор. Трагедията “антигона” е блестящ образец в драматургията на Древна Гърция , една от най-популярните антични трагедии.Митът за Антигона е известен на античните зрители .Това е историята на Едип цар , след смъртта на когото загиват двамата му синове – Етиокъл ,като защитник на Тива , и Полиник, като нападател .Но не братоубийствения акт е в основата на драмата , а погребението на единия от братята . На града , извоювал свиободата , цар остава Креон , които решава Етиокъл да бъде погребан с почести , а мъртвото тяло на Полиник да остане незаровено в земята, неоплакано и осквернено. Но забраната е престъпена – Антигона , сестрата на мъртвите братя , решава да погребе Полиник .Така се ражда конфликтът ,които и до днес вълнува зрителите и читателите – силата на държавните закони и неписаните закони на човешката милост, морал, съвест, вяра. Кой закон е по силен? Времето на Софокъл налага повече внимание към човешките закони, полисните традиции се обръщат към неписаните житейски норми и правила. Но Софокъл не взема ничия страна в развитието на драматичното действие .Той притежава обобщаващия поглед на античния писател , които му дава възможност да разкрие най важното в живота на своите герои. Антигона чрез своята постъпка демонстрира сестринския обич, религиозно почитание , младежка дързост и смелост .Тя влага много амбиция , цялата си обич и същнина , за да докаже верността на решението си .Тя не живее , за да се подчинява на сухи и мъртви закони ,тя иска да изпълни човешкия си дълг ,жертвайки своята младост и несбъднати мечти .Креон е срещу нея .Един силен и могъщ цар, облечен във властта , закрилян от правото на закона, решен да брани реда на държавата. Две силни личности се стремят да докажат своята истина – Антигона , решена да умре, но да изпълни сестринския си дълг , Креон – решен да постанови смърт, но да изпълни закона , осъждащ мъртвия брат и непокорната сестра. Кой е правият? Антигона или Креон? На този въпрос отговор търси всяко поколение , опитва се да навлезе в същината на живота на старите гърци и да “осъди” или “оправдае” непреклонния характер на двамата герои .Литературните критици анакизират историческото и социалното време, детайлите в структурата на драмата ,точността на превода.След Софокъл не малко творци се опитват да интерпетарират същата тема ,но неуспешно именно поради факта че в нея откриваме геният на Софокъл. “прологът представя героите и техните решения -това са двете сестри – Антигона и Исмена.И още в началото контрастът се налага като основен похват .Софокъл противопоставя двамата братя един но друг ,двете сестри застават една срещу друга .Дали от съвременна гледна точка това не е проклятието , което тежи на техния род?Защото какво по жестоко може да се слчи в семейството ,когато “брат брата убива”, а две сестри вземат различни съдбоносни решения ? И отново зрителят трябва да избере зад кого да застане – Антигона или Исмена? Антигона е решителна ,дръжка , убедена че нищо друго не стои над небесните закони и човещината .Дори пропомнянето от Исмена за дълга към рода , от които те са останали “еднички” и трябва да го продължат , не повлиява на решението и . И още тук се явява първото неразрешимо противоречие – Антигона ,която държи на близките , на своя род , взема безумното решение да принесе себе си и сестра си в жертва , да изчезне техния род от лицето на земята, нода изпълни човешкия дълг към своя брат. Дали безумието на смелите винаги е най точния отговор на предизвикателствата на съдбата? Антигона припомня историята на своя род, тя е благородница , наследница на “знатни прадеди” ,а Исмена , нейната сестра, носи същия отличителен знам на семейството , но отказът и според Антигона я прави “нищожество”: Ще видим днес дали си благородница Или от знатни прадеди – нищожество Исмена не търси оправдание , но “безсилна съм да тръгна срещу своите съграждани “- заявява тя .Много са причините Исмена да вземе своето решение и да откаже на Антигона .Най важната е формулирана в нейния въпрос: ” Въпреки забраната?” Този въпрос – възклицание съдържа уплахата , вътрешната съпротива , всичко , свързано със “забраната “.Това е ключовата дума в действията на Креон и Антигона. Креон от името на законността “забранява”; Антигона ,подчинена на сестринската милост , на човечността,нарушава забраната.Пред зрителя са двете сестри , единствените подръжателки на своя прокълнат род , които застават една срещу друга , от двете страни на мъртвия непогребан брат.Но предпазливостта ,благоразумието ,никога не са характеристика на силните личности.Младежката смелост ,дори необмисленото решение ,покоряващо със своята дързост , винаги привличат .Антигона става символ на твърдостта в човешкия характер , на “безумството на храбрите”.Нейният свят не е протипостоване на света на другите,тя не ейсторическа героиня , нос действията си внушава естетическата норма в живота на човека ,подчинява реалностите на духовните измерения.Светът е наситен с драми и кризи , подвизи и падения, припомня Софокъл , но човекът е този който стои над всичко.В пролога две сестри се опитват да намерят решение – налага се Антигона над тихата , разумна ,разсъдъчна Исмена . Но с това не приключват премеждията на Антигона . Срещу нея остава Креон – с цялата внушителност на на владетел , избран от народа си . Неговия държавнически кодекс е основан на законност и затова с гордост произнася : ” И сте въздигна Тива с тези правила”. Пътят на Креон е ясно начертаният път на държавник , решил да спазва законите , за да защити чрез тях наложените норми на поведение .Креон е горд с правилата на държавничеството ,самоуверен и заслепен от силата на своята власт.Той брани своите съграждани и никога не сте прости на Полиник предателството , стремеда да “зароби своите съграждани”. Креон е силна личност, цар, възкачил се на престола с желанието да управлява мъдро и безкомпромисно .Хорът утвърждава създаденото мнение за него. Мъдрите съветници на Тива го подкрепят Закони можеш да прилагаш всякакви- за мъртвите, тъй както и за живите. А може би старците грешат? Формално законите за всички са едни и същи , но светът на живите е различен от света на мъртвите . Много по късно един поет ще вдъхне тихо – ” мъртвият не ни е вече враг”. Но това е истината на едно друго поколение , дошло на сцената на живота двадасет и пет века след Креон и Антигона . Когато стражът съобщава за извършеното погребение , Креон избухва – нарушена е не само неговата заповед , нарушение са законите и реда в държавата. И за първи път Креон е вече различен – засегната е неговата власт и сила , неговото самолюбие .Хорът изпява песента за силата на човека, който може да владее света – да “потъпква родния закон и Божията правда”. Диалогът между Антигона и Креон разкрива твърдостта на двамата ,решили да отстояват докрай разбирането за своите истини .Антигона застава зад “неписаните вечни Божии правила” Креон -зад законите на държавата,Антигона е права когато заявява “Хадес иска равенство между мъртвите “, Убедителен е със своя аргумент Креон ,че “добрият няма равен жребий с лошия “Словесния двубой между Антигона и Креон приключва те вече са си казали всичко.Но драмата не свършва . Антигона вече не стои срещу Креон , нейната постъпка се превръща в неговото проклятие . И макар и коренно различни двамата герои всъщност много си приличат. Те знаят за какво се борят и няма да отстъпят за нищо на света

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

14 − 12 =