„МОЯТА МОЛИТВА”

Ботевата молитва е повелителен, мо¬гъщо разгърнат призив за борба, изграден върху антитезното начало на диалога-отрицание между поет и съвременник. Две душевности – на антихриста бунтар и човека роб – се сблъскват в конфликтното поле: на духовния бунт, взривяващ религи¬озни фикции и реални психологически бари¬ери, за да изградят олтара на нова национал¬на религия – религията на бунта, на рево¬люцията. Това право на избор, на първожреческа ри¬туална обредност за посвещаване на българския народ в жертвения купел на националноосвободителната борба принадлежи па Ботев, направил своя избор с категорич¬ната повеля- „хляб или свинец!” Ботев не моли, той повелява. В диалогичната риторика на антите¬зата: „Не ти! – А ти! ”, застава основният опонент на лирическия герой в условния диалог-борба – времето и родените от стра¬ха и заблудата антихуманни категории на „божествена справедливост”. Тази „чиста истина”, Като субстанция на библейска мъдрост, Ботев отрича и развен-чава, доказвайки лицемерния, фалшив морал на несъществуващи хуманни категории. В първата строфа можем да открием ми¬ниатюрния модел на поетическа структура, разгърната в общата композиционна постройка на творбата. Отрицанието, ка¬то основна художествена цел, преследва¬на от Ботев, за първи път е фиксирано във Втори стих па първа строфа: „Не ти, що си в небесата”. Разгърнатото, доказано тезисно отрица¬ние можем да открием в следващите пет строфи. Наблюдава се петстепенно градирано отрицание, което има своя вътрешна композиция. Основното композиционно ядро от три строфи, в които е разгърнато отрицани¬ето на три основни функции на религията като универсален модел на насилие и потисничество, има своя структурна рамка с въ¬ведение – отрицание, и финал – обобщение на отрицанието. Ако разгледаме художественото прост¬ранство на Ботевото поетическо отрица¬ние (именно в тези пет строфи), ще от¬крием, че в първата се изгражда базата на отрицанието, а това е православната християнска вяра: Не ти, комуто се кланят православните скотове. Това всъщност е и въведението-отрицание. Следва основното композиционно ядро с отрицанието на религията като духовно насилие над човека, във втора строфа: не ти, който си направил… човекът… роб да бъде на земята В трета строфа – отрицание на религи¬ята като официален инструмент на соци¬ално разделение: не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал моите братя сиромаси. В четвърта строфа – разобличение на фарисейски морал и нрави: не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи, за да обобщи във финалната пета строфа направените разобличения на „светата обител” като храм на лъжци, тирани, глуп¬ци и душмани: не ти, боже, на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! Художествено-материалното, обективирано в петстепенното отрицание, гради психологическата основа за преход от отрицание към позитивно внушение като градивен елемент на антитезисното Ботево „не ти – а ти!” поетическо начало. „Кървавото, грешно царство!” на лъжци, тирани, глупци и душмани е видимата об-ществена надстройка, която Ботев атакува отвътре, внушавайки ново действе¬но национално съзнание. То се гради на нови духовни стойности – конфликтно проти-вопоставени като обществено-историческа динамика на вътрешните „А3”-ови прос-транства на реалната социално-историческа пасивност на официалните институции, поддържащи религиозни фикции и заблуди. Внушението-утвърждение на ново „АЗ”-ово съзнание Ботев приема като духовно кръщение, при което новото българско колективно съзнание ще се присъедини Към всенародния духовен празник на отвоюва¬но чрез личен избор човешко достойнство. Това е силата на разума – божествената искра на тайнството, наречено лично дос-тойнство и национална гордост: а ти, що си в мене, боже А ти, боже, на разумът… Мислещият човек е единственият самовластен господар на обществено и национал-но съзнание. Той избира празниците за ду¬ховно, личностно кръщение на българина. Защитава и историческите му интереси: „А ти, боже, на разумът, защитниче на робите…” Колективното съзнание – като аморфно,неличностно присъствие в обществената реалност – е излишно и ненужно за Ботев. Заменил библейската категория любов към ближния с борба заради ближния, поетът разкрива новата молитва на българина, про¬низана от активна действена любов, съграждаща храма на свободния човешки дух: Вдъхни всекиму, о, боже! любов жива за свобода – да се бори кой как може с душманите на народа. Молитвеният шепот на „А3”-а, обърнал взор към дверите на своето собствено съз-нание в първи стих на първа строфа – „О, мой боже, правий боже!”, достига до вътреш-ната аргументирана категоричност на императива-повеля в първи и втори стих на осма строфа: Вдъхни всекиму, о, боже! любов жива за свобода, която получава обективна художествена материализация в открития призив за бор-ба: да се бори кой как може с душманите на народа. Категоричният, могъщ, мажорен вик за борба озвучава приглушените молитвени пространства на зависима, робска, човешка душевност.Свободата на духа озарява с празнична светлина съзнанието на „А3”-а. Човекът ве¬че не изпитва страх, не се моли, а сам кове съдбата си. Последните две строфи са личната молитвена изповед на Ботев, чийто глас-камбана озвучава далечните родни пространс¬тва: О, мой боже, правий боже! Подкрепи и мен ръката …………………………. Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина. Освободения дух на отчужденото съзна¬ние Ботев скрепява с категоричния импе-ратив на личността: Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът Извиканата, заявена на висок глас лична жертвеност като могъщ песенен порой зазвучава в българското национално съзнание;: Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!… Песента на бунта, песента на революци¬ята е гласът на Ботевата молитва за нова българска национална религия.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

19 − 9 =