Моята вяра – есе

Моята вяра е част от мен, от моята същност! Тя е и най- здравата връзка между мен и хората, които обичам, между мен и света, в който живея с тях, между мен и представата ми за това какъв трябва да бъде животът ми, за да има смисъл. Възпитана съм да вярвам и виждам смисъл да вярвам в неща като обич и приятелство, искреност и толерантност – прости неща, които дават смисъл и стойност на всичко и правят хората добри и щастливи. Те са обикновени, необходими всеки ден, но в същото време са непреходни като вярата, надеждата и любовта, които правят душата ми богата, а сърцето ми – отворено за другите… Вярвам в самата себе си, в доброто, разумното и човешкото. Вярвам в това, че за да бъдеш достоен, трябва да зачиташ достойнството на другите. Само тогава, когато тръгваш към хората с доброта и готовност да бъдеш толерантен към тяхната вяра, разбирания и мечти , можеш да откриеш в тях, ако не приятели, то отзивчивост и доброта и да споделиш с тях общи цели, пътища и идеи, дела, които да направят живота по – смислен , излекуван от омразата и завистта. Убедена съм, че не може да се вярва в пари и модерни дрехи, дрънкулки и луксозни предмети, които са златните идоли на нашето съвремие. Чрез тях хорат стават алчни, завистливи и безчуствени към съдбата на другите независимо колко са нещастни те. Затова вярвам в човешката чувствителност, в това, че егоизмът и отчуждението са най – страшните врагове на самите нас, а най – човешкият жест е протегнатата за помощ ръка. Този жест носи надежда, предизвиква вяра и любов, показва, че сме човеци на доброто,че сме разумни, чувствителни, толерантни и можем да бъдем приятели. Моята вяра в това, че ще срещна през живота си много протегнати ръце и сама ще подавам ръка на другите, дава смисъл на живота ми. Мисля, че ще го осмисля винаги.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 × five =