МОТИВЪТ ЗА СПАСЕНИЕТО В РАЗКАЗА „ПРЕЗ ЧУМАВОТО”

Разказът „През чумавото”, поместен в сборника „Старопланински легенди” (1927г.), разработва основни за Йовковата книга нраствено-философски мотиви – за греха и изкуплението, любовта и смъртта, страданието и надеждата, силата и безсилието, свободата на избора и предопределението на съдбата. Повестованието, изградено чрез средствата на модерния психологически реализъм, се основава с основен акцент върху вношенията на подтекста. Осмислянето на позицията между изречено и премълчано, провикването в загатналите дълбинни пластове на човешката душа извеждат на преден план един ключов за разказа мотив – за спасението, към което се стреми всеки от героите. Йовков представя драматична ситуация на зловеща заплаща за същствованието на човека и проследявя различните, в определени моменти и противоположни, реакции на персонажите. Поведението на обзетите от страх селяни се ръководи от истинкта за самосъхранение, от диктуващия всички дайствия страмеж за спасение на живота, за физическо оцеляване. Трудно обяснимо е абсурдното, нелепото решение на хаджи Драган да вдигне тежка сватба, когато вилнее смъртоносна чума. Може би властно наложената бащина валя е отчаян опит да се спаси от честта на чорбаджиското самейство, застрашен, според предрасъдаците на патриархалната срада от обичта на Тиха към бедния Величко Донкин. Дъщерята на селския първенец, изтерзана от времето на неизповядна никому греховна вина, избира изкуплението чрез смъртта и с този саможертвователен акт спасява любовта и своята душа. Началота на разказа въвежда характерния за „Старопранински лагенди” мотив за мълвата. Ужасяващия слух за появата на чумата в „долните села” променя обичайния ритъм на живот. Мотивът за плача загатва за душевното терзание, а може би и за угризенията на съвестта на героя, който в своя егоцентризъм е дръзнал да предизвика божия гняв, вдигайки тежка сватба в най-болното, „чумавото” време. Друг е изводът на страданието, което пълни със сълзи очите на Тиха. Нейното поведение, белязано със знака на наочаквани матамофози, разкрива различията й, понякога контрастни лица. Тя е олицетворение на изключителната женска хубост, чиято магия властно покорява даже и старците, и жизненорадостна, васела, дяволито-закачлива, и ожесточена от развоя на събитията, готова дори да прокълне любимия, да прехвърли върху него и продължителното му гурбетчийството винаги за драматичния обрат в живота й. Със страшната клетва, която изрича, Тиха сякаш се опитва да потисне чувсвата за вина, да изтръгне от съзнанието си мисълта за проявената слабост: „Защо ми е Величко, аз си имам мъж. Кой знае къде го е тръшнала чумата. Дано тези орли неговите меса да късат!” Финалния епизод на разказа, в духа на Йовковата поетика на превръщанията, показва преображението на Тиха, ярко открояващо се при съпоставката с реакцията на съселяните й. Повестователят поставя в центъра на художественото изображение опозиците между инстинкта за самосъхранение и жертвоготовността, паническия страх от чуманата болест и обричането на смъртта в името на любовта. Мотива за бягството представя крайната степен на отчуждението между хорат, когато в душите им е заглушен гласът на милосърдието, на обичта към ближния и у човека заговаря първичното, дори скотското: „-Чумав! – извика някой. – Бягайте! Всички се урнаха назад, заблъскаха се, завикаха. След туй се чу тропот като от стадо…” Това е най-уродливата, най-отблъскващата форма на спасение, която принизява селяните, и то в божия храм, където човешкият дух би трябвало да се възвиси и облагодароди. Мотивът за безумието на обзетите от ужас хора изпъкват д особена сила в покъртителната сцена на раздялата между майка и син. След мъчителната душевна барба Дочка избира да спаси своя живот и пренебрагва свещения майчински дълг: „Тя изглеждаше падналия пред олтаря , чупаше ръце, очите й бяха като на луда (…) Няколко пъти му пристъпва към него, ту се връща и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя.” Заключителния сюжетен мамент е идейно-емоционалната кулминация, открояваща романтичната красота на обична жертва. Характерни за Йовковите герои от „Старопланински легенди” са благородните жестове, чрез които се пороявява духовното им преображение. Женските персонажи в сборника (Тиха, Божера, Женда, Рада и др.) при цялото си многообразие, са обединени от култа към любовта, разкрепостеността на духа, дръзко престъпване на установените норми и повелите на патриархалната общност, отстояваното е цената на живота право на личен избор. Единствена Тиха се приближава до чумавия, „белязания”, и с това действие излиза извън рамките на безликото, унифицирано колективно битие. Мотива за сватбата придобива ново драматично имерение – необикновеното бракосъчетание във и за смъртта. Този самопожертвателен акт на хаджи Драгоновата дъщеря е израз също на стремажа за спасението, но не на собствения живот, а на любовта и човешкото достойнство: „Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтаря, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и негово лице”. Необичайното червено було на Тиха е знак на смъртта, на необходимото, неизбежното за Йовковите героини изкупление-пречистване чрез трагичната губел. Баладичния финал с благославящия жест на Христос утвръждава силата на свещеното чувство, съдбовно свързало влюбените, извесило ги над преходното и тегленно то вдействителността: „Отзад, от потъмнялата икона, Исуи ги гледаше и вдигаше десницата си.” Идеята за неподвластната на времето обич, която слива душите на героите и в скръбното пространство на отвъдното, препраща към едно от значимите Пенчо-Славейкови послания за безсмъртието на съкровените чувства. За смърта, що се любят, и смъртта не е раздяла. („Неразделни”) В разказа „През чумавото” е изявена една от основните тенденци в сборника „Старопланински легенди” – разкритието на трайните цености опори в смутното време на драматичнатични катаклизми. На разединяващата стихия на смъртта се противопоставя спасителното чудо на любовта, която не разделя, а изгражда духовен мост между хората и ги издига над страданието.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

six + 3 =