Мотивът за доброто и злото в разказа “Чорба от греховете на отец Никодим”

“Чорба от греховете на отец Никодим ” на Елин Пелин е един от разказите в сборника ” Под манастирската лоза”. Разказите от този цикъл поставят вечните проблеми за доброто и злото , за истината и лъжата,за насладата и самоотричането. Чрез своите герои авторът внушава,че животът трябва да се живее такъв какъвто е.Той утвърждава християнските ценности-вярата, надеждата,любовта и осъзнава,че неговите герои не са съвършенни. В земния си живот те изповядват религията на доброто ,на чистотата. Творецът създава притчи за светци,разкрива разбирането си за живота на “грешните хора”.Той пръв се опитва да види душата с нечистите сили в нея тласкащи към грях. Манастирът е мястото ,където отец Сисой разказва своите притчи.Под лозата размишлява за живота в черно и бяло,за борбата между доброто и злото,за радоста , страданието , изкушението, съвършенството на духа. Човек възприема света такъв какъвто е и живее според неговите естествени човешки стремления. В тях няма нищо греховно,няма зло , защото хората са сътворени от Бога. Отец Никодим цял живот се опитва да изкупи мнимия грях,за да се извиси духовно, като отхвърли от себе си човешките чувства и мисли.Героят всеки ден оставя по една бяла роза до пътя , това е стремежът му към обикновен живот – с всичките му радости и неволи.Белите рози са символ на любовта му към живота. Дори когато е нечиста сила , любовта е най-човешкото и свято нещо. “Човекът е и черно и бяло зърно.” Черното и бялото са символ на доброто и злото, на дявола и Бога. Всеки се стреми към съвършенство , но по пътя на съвършенството среща изкушение и грях.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

11 − 8 =