Мотиви и похвати в трагедията „Хамлет” на Шекспир

Сюжетът на „Хамлет” е заимстван от разказ на датски летописец от 12 век. В това отношение Шекспировата трагедия следва първообраза – кралят е убит от брат си, който заема престола и се жени за вдовицата на убития крал. Синът на краля се преструва на луд, за да избегне смъртта. Заедно с двама свои приятели той е изпратен в Англия, но разменя писмата и става причина за гибелта на спътниците си. След редица премеждия принцът се завръща в Дания и по време на пир убива много от празнуващите аристократи, подпалва двореца и убива узурпатора на трона. Но темата за кръвното отмъщение е само сюжетното ядро на трагедията „Хамлет”. Не кръвното отмъщение прави от трагедията на Шекспир велика творба, а проблематизирането му превръща драмата в дълбоко философско-етично художествено произведение и определя нейната трайна и непреходна културна значимост. В трагедията Шекспир влага цялото си майсторство, за да преобърне традиционният мотив за отмъщението, разгръщайки талантливо действието и взаимодействието на характерите. В началото зрителят се запознава с цялостната ситуация в Дания, в чийто кралски двор се разиграват събитията. Вниманието е насочено към двореца Елсинор, където са ситуирани и основните герои. Появата на Хамлет го представя като личност, чиито дълбоки нравствено-философски размисли се отличават с ренесансов характер. Разкриват се сърдечните отношения между Хамлет и Офелия. Представени са и съветите, дадени й от нейния брат Лаерт и баща й Полоний – пръв съветник на краля. Чрез думите на бащата и брата са разкрити средновековните ограничения и някои основни положения на средновековната етика. Явяването на духа на подло убития крал насочва към мрачната проблематика, като открито внушава ужас и показва трагичната дезинтегрираност на света в трагедията. В дълбок суеверен страх са стражите, като цялата картина е една злокобна поличба за предстоящо нещастие и възмездие за извършено злодеяние. Хамлет разговаря с духа на мъртвия си баща и научава за подлото убийство, извършено от чичо му Клавдий, който е заел престола и встъпил в срамен брак с кралицата Гертруда. Духът на бащата зове сина за отмъщение, защото не може да намери успокоение за ненавременната си смърт. Изпитал недоволство от поведението на бързо омъжилата се наново негова майка, след срещата с призрака на баща си, Хамлет приема бащиния призив за мъст като своя мисия. Неусетно в действието се очертава основната противопоставяща се двойка – Хамлет и Клавдий. Хамлет решава да изпълни шутовската роля на чудак, за да реализира плана си. Така авторът въвежда мотива за мнимата лудост на Хамлет. Шекспир го представя отначало чрез разговорите на другите герои, а после и с писмото на Хамлет до Офелия, едва тогава самият герой демонстрира своята лудост пред останалите. По този начин, без да се преекспонира този мотив, се формира впечатлението за лудостта. Заедно с него се въвежда и мотивът за шпионирането. Полоний урежда следенето на сина си, докато учи в Париж, a кралят нарежда на Гилденстерн и Розенкранц да шпионират Хамлет, Полоний проверява доколко е влюбен Хамлет в Офелия. В различни разговори и диалози Хамлет изгражда притворна представа за себе си – създава впечатление за един меланхоличен и бездеен герой. Но в никакъв случай Хамлет не бива да бъде винен за това, защото той търси основания и доказателства, които да разкрият дълбоката аморалност на престъплението. „Да бъдеш или не?…” – силно напрегнат монолог, даващ възможност да се уточни проблемът за неизбежното разминаване между реалност и представа. Този проблем е разкрит в диалога на Хамлет с влюбената в него, но заблудена в следваните от нея ценности Офелия. Неусетно тук е въведен и мотивът за подслушването – Клавдий, чул разговора между двамата, осъзнава, че принцът е опасен фактор за неговото властване, и решава да го отстрани. Хамлет започва да реализира своя план за разобличаване на виновните. По време на театралното представление кралят с реакциите си онагледява виновността си. Вместо обаче да се ускорят събитията и да се стигне до развръзка, продължава играта на шпиониране и притворство. Но когато Хамлет има възможност да накаже самозабравилия се виновник, той остава наблюдател на самоанализиращия се по време на молитва Клавдий. По-късно в спалнята на майка си Хамлет убива скрития зад завесата подслушващ Полоний, като по този начин авторът внушава представата за бездействие на главния герой, въпреки че се случват много събития. Клавдий е категоричен в решението си да отстрани Хамлет, дори да го ликвидира. Затова го изпраща за Англия, а след него са войнствените Гилденстерн и Розенкранц, за да го убият. Разбрал за смъртоносната клопка, Хамлет разменя писмата и изпраща на сигурна смърт двамата кралски шпиони. Клавдий успява да привлече Лаерт като послушен изпълнител за своите тъмни планове, настройвайки го против принца. Междувременно Офелия полудява и се удавя. Тази наподобяваща самоубийство смърт е представена с жалостив тон за невинността и за погубената в резултат на зловещи обстоятелства младост на девойката. Неусетно се стига до открит сблъсък между Хамлет и Клавдий. След погребението на Офелия напрежението нараства. Лаерт, подтикнат от краля, предизвиква Хамлет на двубой. Тук е вплетен популярният за онова време драматургичен мотив за отровата. Шпагата на Лаерт е намазана с отрова, а освен това кралят е подготвил и чаша с отрова. В динамиката на двубоя двамата герои се нараняват с отровната шпага, а по това време кралицата отпива от чашата с отровното питие. Така, при трима умиращи герои, Клавдий се разкрива окончателно като убиец, а Хамлет реализира своето отмъщение. Кулминационният момент е почти едновременно с развръзката – любим на Шекспир похват за разгръщане на драматургичното действие. Хорацио – останал жив и разумно мислещ, и появилият се норвежки принц Фортинбрас, символични наследници на Хамлет, отдават нужната почест на мъртвия принц и поддържат жива надеждата за установяване на желаната от него справедливост. Според Шекспир обаче за носителя на ренесансовата нравственост – новия човек на индивидуалното съзнание, на разума, на личната отговорност, практиките на старото време са фатално непреодолими без саможертва. Това е и една от причините за забавянето на Хамлетовото отмъщението. Традиционният синовен дълг се сблъсква с новата нравственост на хуманизма. Трагедията „Хамлет” се реализира на основата на противопоставянето между двамата противници – Хамлет и Клавдий. Тя излъчва художествено послание, впечатляващо с универсалните си нравствени и философски внушения. Поставен е въпросът за човешката отговорност пред себе си, пред приятеля, пред чуждия. Умело са вплетени в драмата мотивите за отмъщението, за злото, за войнството и за разочарованието, проблемът за властта, представени чрез отделните герои и чрез сложните отношения между тях. Художественото послание се носи от целия персонаж – то е изградено комплексно от всички герои, всеки от тях има принос, макар и в различна степен.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

20 − 5 =