Мотиви в трагедията “Хамлет”

ЛИС Трагедията “Хамлет”-една от най-емблематичните творби на английския драматург Уилиям Шекспир е писана по време на Късния ренесанс. Това са смутни времена в исторически и духовен план, свързани с невъзможността на ренесансовата личност да приложи идеалите си на практика и с разочарованието й от заобикалящата я действителност. Пред личността стои съдбоносен избор- дали да продължи да се бори за налагането на хуманистичните идеали,или да се примири с враждебния и покварен свят, който я заобикаля. Като ренесансов герой, Хамлет е изправен пред избора да отмъсти предателството, като убие чичо си или да се примири и да продължи живота си, както е бил досега. С идеалите си, младия принц много изпреварва времето си, тъй като в Дания още властват законите на феодализма. Сюжетът на “Хамлет” не е оригинален – той е взаймстван от датската хроника. Това което прави произведението толкова велико е вплитането на толкова разнообразни мотиви. Автора е успял да съчетае разочарование, любов, омраза, жажда за мъст, зло, добро и т.н. В същото време в произведението се наблюдава ред и последователност на действията въпреки преливането на емоции. Основна тема в драмата е мотивът за отмъщението. Хуманистичните идеали на датския принц, които го правят толкова специфичен персонаж, са единственото нещо възпиращо го от убийството. Както научаваме от произведението, отмъщението е двигател на действията на Хамлет. Но всъщност има още второстепенен герой, който също се води от жаждата си за мъст – Лаерт. От общата съдба на двата персонажа разбираме вижданията на автора за възмездието. То е породено от смърт и води до още повече смърт. В началото на драмата научаваме за един от най-първите грехове познати на хората – братоубийството. Така желанието за възмездие обладава света на Хамлет и го подтиква към душевните терзания, за които разбираме по-късно в книгата. Лаерт от друга страна не се самоизмъчва по този начин, а директно предизвиква младия принц на дуел за да отмъстти за сестра си, твърдо убеден, че е намерил виновника за смъртта й. Въпреки мотивите, въпреки действията, отмъщението е породено от смърт и носи единствено смърт. Друг важен мотив в произведението е двуличието на персонажите. Майката на Хамлет – Гертруда, се омъжва за Клавдий веднага след смъртта на мъжа си. Това показва колко безхарактерна е тя. В спомените си, Хамлет помни майка си като изпълнена с любов към него и баща му, но когато се връща в Дания, всички тези хубави спомени биват брутално разбити. Не е учудващо, че Хамлет, разочарован от майка си възкликва “Непостоянство, твоето име е жена …” . Друг двойствен персонаж е Полоний – кралския съветник. Той, също като Гертруда, се нагажда според обстоятелствата и веднага сменя лоялността си към новия крал. Хамлет прозира през това и не случайно го нарича “продавач на риба”. Въпреки всичките проблеми и терзания в драмата, любов има. Любов има, но тя дава път на отмъщението като по-силен двигател на човешките постъпки. Още в началото на книгата научаваме, че Офелия е годеница на Хамлет. Той обаче избира отмъщението пред любовта. Поради невинната си глупост и навика да докладва всичко на баща си, тя би усуетила плана му. Така появилата се за кратко любов, бързо изчезва и само смъртта остава като изход за невинната душа на Офелия. Младият датски принц си слага маската на лудостта за да свали всякакво надигнало се подозрение. Все пак никой не обръща внимание на лудия. Но, всъщност лудостта на Хамлет не е мнима, тя е реална. Предателството от страна на най-близките му хора, невъзможността за реализиране на любовта си към Офелия, тежкото бреме от обещаното към баща му се оказват прекалено много за принца. А най-лошото е, че всичко идва наведнъж. Хамлет наистина полудява, но със сетни сили опитва да убеди последният си останал приятел Хорацио, че маската е само мнима, за да го защити. Времената се оказват прекалено тежки за младия принц и той наистина губи разсъдъка си. Книгата “Хамлет” съчетава любов, отмъщение, смърт, разочарование, лудост и това я прави колкото актуална по времето си, толкова актуална и днес. Оцеляла е през вековете и е намерила милиони читатели. Тя е символ не само на английският Ренесанс, но и на английската литература. В нея автора описва борбата между старият и новият свят. В творбата има два победителя – физически и морален. Физически победител е разбира се старият свят – старите закони и традиции смачкват единственият посмял да им се опълчи. От друга страна, обаче, Хамлет умира, но завещанието му, принципите му остават в сърцата на читателите.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seven + one =