Мотивите за свободата и любовта в стихотворението “Потомка” oт Елисавета Багряна

Стихотворениет „Потомка” разкрива възвъшения нравствен облик на модерната жена. Творбата на Елисавета Багряна представя съкровенната изповед на героинията, която разказва за своите морални ценност, които усмислят неиния живот. Духовната свобода на дръзката, непокорна натура бива представена като волна скитница по изпълнения с изпитания житейски път.Авторката подчертава необикновената сила на любовта, която прави пълноценно човешкото съществуване. Скитаща, героинията е изправена пред трудност – да се откъсне от майчините ценности или да тръгне по един различен път, пътят на модерната жена, която и до днес е независима от другите. Лирическата героиня се възприема като потомка на живелите в древноста свободолюбиви хора, тя бива опиянена от романтичния копнеш да опознае „необхватните с око поля”. Готовата на бунт жена решително отхвърля родовите закони и норми, които й отнемат идивидуалната свобода. Смела, героинията защитава митива за греха срещу ограниченията, забраните и преградите пред разкрепостената душа. Разкрепостената жена усеща духовното родство с предците, които са отстоявали житейската си позиция и са изразявали своите най-силни чувства. Намесва се и мотивът за кръвта, която символизира редовата памет, съхранила спомена за някогашните дръзки скитници. Опиянаващото чувство, родено от безспирното движение по пътя завладява бъдещата скитница. Символните образи на полята, вятъра и конския браг внушават идеята за стихийния устрем към далечното. Но освен свободата, лирическата героиния цени и любовта. Любовта е издигната в култ, като висша ценност, която дава смисъл на човешкото битие. Възхитена, лирическата героиния си спомня за неините предци, които са били готови да порежтват дори живота си в името на ствоята възвъшена обич. Романтично предадена, изключителната сила на чувствата, свързали „прабаба тъмноока” с „чуждестранен светъл сън”. Въпреки това в лирическата героиния остава обичта към природата, както и желанието да опознае със сетивата си многообразието на живота извън къщата. Одухотвореният образ на земята, към която се обръща в изповедта си жената се подчертава от Багряна. Духовна сила, жената черпи от земята, което ни навежда на факта, че в стихотворението е подчертана и връзката междуземното и женското начало. Скитницата предчувства възможния драматичен край по време на драматичното пътуване, като набляга на мотива за смъртта, която се възприема като високата цената, която трябва да се плати, за се нарушат така смело родовите повели. Духовната красота на свободолюбивата личност, която остава докрай вярна на своите възвишени чувства и мечти, не се бои от предизвикателствата по вече избрания от нея път.

loading...

One Response to Мотивите за свободата и любовта в стихотворението “Потомка” oт Елисавета Багряна

  1. Има някои грешки, но е добре! Мерси за помощта!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

12 + seven =