Мотивите за любовта, греха и изкуплението в „Занемелите камбани”

Елин Пелин в своите разкази разкрива любовта като една общочовешка тема. В произведенията му с трагични или хумористични сюжети задължително присъства трудът, любовта, приказката и т.н. Животът в неговите творби е много разнообразен. Проблемът в десетте разказа от „Под манастирската лоза” е по-различен от другите му разкази. Четири от разказите му са за светци, четири – за монаси, един за пророк и един за жена. Разказът „Занемелите камбани” е нравоучителен. В него Елин Пелин разграничава земното от небесното, истинския грях от мнимия грях. Легендарното звученена текста спомага за по-силното усещане на любовта към Бога, за греха и неговото изкупление. Текстът е високо нравствен. Ключовите думи тук са притча (за вдовицата и двете лепта) и легенда (за замлъкналите камбани). Чудото, на което читателите стават свидетели, е характерна черта именно за легендите. Заглавието е един оксиморон. Камбаните трябва да звънят, да уведомяват целия град за настъпилия празник. Те не трябва да мълчат. Мълчи само тъгата, мълчи и грешникът пред себе си и пред Бог.В заглавието има конфликт между двете думи, който загатва за действието, което ще се случи, за нещастието, което ще сполети целия народ. Камбаните са главни действащи герои. В началото се говори само за тях, а и думата „чистота се споменава многократно чрез синоними. Тя се припокрива със светостта, с делата, които отец Йоаким трябва да свърши за хората, независимо дали те са големците, дали му красивата копринена завеса, или простите бедняци от народа. Когато жената влиза в църквата, дрипава и цялата изцапана с кал, игуменът извършва мним грях, забравяйки, че всички пред Бог са равни. В стремежа си да угоди на Бог той се дразни от жената и захвърля игличката, която е единственото нещо, което жената има и може да остави пред иконата като дар. Майката, хванала в ръце детето си, често се сравнява с Богородица и Младенеца. Тя е символ на святото, а отец Йоаким я отхвърля – отхвърля святото, отхвърля Бог. Жената може да изрази любовта си към Всевишния само чрез смирената си молитва и малката игличка със синьо топченце на края. Игуменът захвърля любовта на бедната жена и детето й към Бог. Сравнението на жената и детето с Богородица и Младенеца , създава единство между земно и небесно, а отецът нарушава това единство. Това е грехът, заради който камбаните не звънят. Погледът на отец Йоаким търси в ужас причината за занемелите камбани. Тяхното безгласие е изкуплението на греха, който божият служител е извършил. „Трите камбани се люлееха и се напъваха, ужасени като глухонеми, които искаха да обадят за някой страшен пожар не можеха”. В това изречение прозира печал, тъгата на Бог за прегрешението на неговия служител, прозира и ужасът и страхът на народа. Опитвайки се да накара камбаните на зазвънят, отец Йоаким строполява на земята със спрял дъх. Това е отплатата, която той плаща за прогонването на бедната жена. Чувството на ужас и страх се засилва още повече с плача на жените и пищенето на децата. Измокреното лице и омърсената душа на монаха не съзнават що за страшен грях е сторил. Той не може да намери думи за молитвата си, докато не вижда захвърлената на земята игличка и не я връща на мястото й. Той съзнава, че замлъкването на камбаните е наказанието му за това, че не е проявил съпричастност към бедната жена. Елин Пелин създава разкази, които са най-монолитни в българската литература. Той казва кое е правилно и кое не. Любовта, греха и изкуплението му са събрани в произведението с легендарно звучене „Занемелите камбани”.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seventeen + 8 =