Млади и стари в “Българи от старо време” на Каравелов

Повестта е най-поетичната и в същото време най-българска творба на Любен Каравелов.Вниманието ни е насочено към духовния живот на българското общество в планинския град Копривщица. Писателят разкрива своите герои в тяхната естествена среда. Показва техните интереси,нрави и обичаи Сюжетът на повестта е изграден върху дружбата, сватосването и скарването на двамата видни копривщенци-“Българи от старо време”- Хаджи Генчо и дядо Либен. Българският свят в повестта на Каравелов е показан застинал във времето. Неговите герои са носители на дълбоко вкоренен консерватизъм, който ги е превърнал в музейни експонати. Наред с това обаче в творбата отзвучават проблемът за синхронността на този свят с повелите на новата епоха. Патриархално и исторично се сблъскват в един комичен конфликт, в който няма победители и победени. Неизбежната обреченост на патриархалната затвореност е всъщност онази благодатна почва, върху която се гради новото българско време, и въпреки неспособността на героите да бъдат на неговата висота, те са здравите темели на бъдещето. Произведението запознава читателите най-напред с образа на Хаджи Генчо:”…такъв един българин, какъвко рядко се ражда…твърде почтен човек…умен и разумен, той всичко знае…жива душа и пъргаво сърце…” Каравелов иронизира закостенялостта в традиционния бит в психиката на българина от старо време чрез описателна характеристика на външния вид на Генчо. Обръснатата му глава прилича на кошер, носът му на краставица, фигурата му наподобява на мех. “Очите, подпухнали и почервенели от лой”, показват начина му на живот. Читателят се смее и на речта, с която героят иска да изтъкне своята “ученост” в познаване на наустницата и псалтира. За него учил-то е доходно място, където учениците му отглеждат “всевъзможни животинки”. Използвачеството на Х.Г., стремежът му да похапне и посръбне на чужда сметка се проявяват в отношенията му с всички. Той не бърза със сватбата на дъщеря си, за да може по-дълго време да пие от хубавото вино на дядо Либен. Грубост и безогледен деспотизъм характеризират отношенията на Хаджи Генчо. към най-близките му. Той е суров и всевластен господар. Любен Каравелов осмива дребнавото самолюбие, изостаналостта, използвачеството, изтъква, че със своето суеверие, егоизъм и умствена ограниченост Хаджи Генчо е чужд на духовното осъзнаване на нашия народ. С по-топло чувство и с много хумор се изгражда образът на другия герой-дядо Либен. Негов прототип е дядото на Каравелов. В образа му белетристът подчертава българска гордост и юначество. Прекланя се пред всичко хубаво у човека. Писателят използва различни похвати и с лек хумор рисува външността на дядо Либен”дългите му изкустно засукани мустаци стърчат над горната му устна така, както…на най-големия рак”.Каравелов разказва за миналото на героя, когато е водел бурен и тъмен живот. Дядо Либен смята че гордата човешка независимост е най-важна за човешкото благородство. Затова той полага на своя син Павлин и на Лила да се оженят, организирайки бягството й от манастиртира, вълнува се от любовта им, постъпка напълно логична за характера му,съзвучна с волността му. Дядо Либен е груб и жесток към слугите, към по-слабите- кара своя слуга Иван болен да му пее, обича да се чувства над другите. Типичните черти на българите от старо време-изостаналост,деспотизъм, консерватизъм- се проявяват в него,без да са така неопределимо закостенели. Героят си остава “лудомладовец”и в старостта си. Езикът на дядо Либен е наситен с възклицания, експресивни,дори груби изрази, показва широтата на юнашката му душа. Дядо Либен и Хаджи Генчо са два безкрайно отричащи се свята, събрани в едно. Конфликтът между тях е неизбежен, но той държи като магнит героите един за друг, а контрастът усилва характерните им черти. На света на българите от старо време авторът противопоставя света на младите-Павлин и Лила.Те са носители на по-нов модел,на по-нови отношения. В сърцата им е изгряла силна и чиста обич. Но тяхното щастие е застрашено.Върху младите се стоварва деспотизмът на родителите им.Скарването на Хаджи Генчо и дядо Либен заради виното е достатъчно сериозна причина да се развали годежът им. Опитът на Павлин да преодолее тази пречка, като избягва с Лила,среща ново препятствие-себичната намеса на Хаджи Генчо,готов да погуби дъщеря си. Измъчвана и потисната от морала на патриархалната изостаналост в дома на баща си,Л. притежава черти, присъщи на българката. Нежна хубост, душевна деликатност, топлота и здраве отличават тази нова дух. каравелова героиня.Л.запазва гордостта си и е готова да се бори за щастието си,надмогвайки патриархалните нравствени норми. Повестта “Българи от старо време” е един от шедьоврите на възрожденската литература. Нейната жизненост е неоспорима, защото тя като криво огледало представя на българина собствените му недостатъци.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four + four =