Мисли и чувства, които вълнуват Вазов в лирическия увод на одата “Опълченците на Шипка”

Одата “Опълченците на Шипка” звучи като тържествен хим – хим, посветен на ширченските герой. Те без колебание отдават живота си за освобождението на България от турско робство. Дълбоко засегнат в най-съкровенните си чувства като родолюбец Иван Вазов страда защото в новоосвободената родина много бързо се забравя великата саможертва на борците. Неговата будна гражданска съвест го подтиква да подхване в лирическия увод на стихотворението полемиката срещу клеветниците на българската свобода.Творецът иска да защити честта и героичния дух на нашия народ. В душата на поета се сблъскват противоречиви вълнения и мисли, които са изградени на основата на антитезата. Чувствата на користна мъка и болка, дето оскверняват незабравими моменти от нашата история, се преплитат с възмушение и протест от несправедливи обвинения, че не сме заслужили свободата си.Но по-силни са емоциите, породени от удивителния подвиг на опълченците. Всеки стих от втория момент на въведението е облъхан от възхищение и преклонение, от обич и признателност, от национална гордост и самочувствие. Обзет от негодувание породено от укорите, че сме получили даром свободата си, народният поет с цялата си пламенност на патриот провежда умело спора с отрицателите. Вазов сякаш приема твърдението, че българинът още носи “следи по челото” и “синила от бича” като неизлечими белези от робство и от поражението в миналото и далечното бъдеще. Същевременно в поетическите слова се долавя авторовата горчивина и неудовлетворение от незаслужените хули срещу българската свобода. Възпоменанията за “Беласица стара” и за “нови Батак” будят не срам, а преклонение пред духовната мощ и величие на родината. Защото самуиловите войни са приели вечна тъмнина пред позорния плен изтърпявайки неописуеми страдания. Батачени не трепват пред епилога на османците и остават до сетния си миг предани на своя род и вяра. Не са могли враговете да унищожат българщината, защото и с избодени очи, и с прободени сърца нашите прадеди са завещали на поколенията най-ценното благо за всеки народ – свободата. Горд с мъжеството им, Иван Вазов повтаря многократно повелителната частица “нека”. Така с още по-голяма категоричност отхвърля несправедливите обвинения на ония, които сочат с “присмех и обиди”такива светини от нашата история, като Беласица и Батак, когато българският дух се е извисявал до сферата на безсмъртието. Резкият контраст – “Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно, свети нещо ново, има нещо славно…”Болката и възмущението отстъпват пред възторга и бурното въодушевление, с които творецът възнася чутовния подвиг на опълченците. Вазов издига идеята, че само техния героизъм достатъчно допринася за да обори противниците на българската свобода. Разкривайки вълненията си във възходяща градация поетът превръща политиката си срещу клеветниците в аргумент на поетичната защита и възхвала на героичната отбрана на шипченския проход. Само името Шипка поражда патриотична гордост! То “разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди”.Славният подвиг на опълченците се откроява именно на фона на родния Балкан – вечен символ на героичното начало в нашата история. Защото там горе високо в планината се издига оня див чутовен връх, “покрит с бели кости и със кървав мъх”. Поетичният ефект се засилва от зрителското възприятие. То идва от контрастните багри оросени с геройска кръв, покрит с бели кости Балканът съхранява в пазвите на потайните си дебри спомена за мъжеството на истинските бранители. Мъжество което по неговата патриотичност и значение творецът сравнява с дръзновението на древните спартанци при Изразил своите съкровени чувства като истински родолюбец поетът възкликва: “”О, Шипка!”И това възклицание не само бележи кулминацията на възторга му, но е и най-силния удар срущу клеветниците по адрес на героичния ни народ. Лирическият увод на одата е наситен с разнообразни и противоречиви чувства. Над всичко стои патриотичната гордост на поета, съзнанието за удивителната геройска саможертва на народа ни в имета на свободата.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × 4 =