Между копнежа по щастие и войнския дълг (6-песен на “Илиада”)

Поемата „Илиада” разказва за събития от далечното минало, отразява голямо историческо събитие, което определя съдбата на един народ- Троянската война. В шеста песен на поемата Омир ни прави свидетели на една човешка драма – джама души, изпълнени с чувстжо за обреченост, се прощажат. В шеста песен на „Илиада” Омир разкрива неподозирани човешки трепети в душата на Хектор. Осножният стимул за героят – славата, е неразривно сварзана с дълга към народа. Хектор е раздвуен между копнежа по щтасие и войнския си дълг. В душата му се преплитат различни и противоположни чувства- обич и мъка, вяра, че Троя ще победи и предусещане за нейната гибел, мечти за щастие и болка от трагичната обреченост. Нежният съпруг и любящ баща прави достойния избор- славната смърт ж името на родината, защото осъзнава, че не може да съществува лично щастие без щастието на колектива. В тази трогателна сцена Омир допълва образа на героя, който е силен дори в моменти на слабост. Изкушен от неустоймото желание да види най- близките си – жена и дете- преди боя, Хектор разкрива непознати страни на човешкото в себе си. Защитникът на Троя и Андромаха се срещат пред вратите, откъдето Хектор трябва да излезе на бойното поле. Тази среща е изпълнена с много драматизъм и топли човешки чувства, изказани с безмълвен жест. Андромаха иска да задържи по-дълго съпруга си и хваща ръката му. Жестът и е пестелив, но в нвго тя влага обич, нежност и грижа. Едва тогажа Андромаха се обраща към съпруга си свободно,като равен с равен. Искрените и думи изразяват това, което я плаши най-много- гибелта на Хектор. Тя предчувства тази гибел. Познажа лицето на войната, видяла е смъртта на баща си и братята си, причинена от Ахил. Говори за убиеца на близките си като използва епитети като „богоравен”, „бързоног” и „бойествен”, без да отрича жестокостта му: „Имах аз братя седмина, родени в двореца ни бащин. Всички в деня съдбоносен отидоха долу при Хадес. Всички уби безпощадно Ахила, бързоног и божествен.” Решаваща е ролята на Хектор в живота на семейството му, но защитата на родния град е смисълът на живота му. Нищо добро не очаква Андромаха от един живот без Хектор. За нея той е всичко- „и татко, и майка почтена,ти си ми брат и съпруг незарделен във възраст цветуща!”. Тя става личност чрез него. Опитва се да запази живота на съпруга си, като му предлага да брани крепостта отвътре. Но чувстото на чест и достойнство не му позволяват да избяга от битката. Славата мъ го задължава да бъде „пръв сред троянци”. Хектор е единствен защитник на троя, първороден царски син. Победите му са победи на всички троянци, в нвго е субрана надеждата нацяла Троя- и той не може да се държи недостойно. Всяка проява на страх от негова страна би донесла срам за всички. За героят изборът е само един – да умре достойно. Това, което измъчва най- много Хектор, е съдбата на Андромаха и робската участ, която я очаква след неговата смърт и поражение на Троя. Съзнанието, че няма да може да и помогне, въпреки днешната си слава, прави Хектор трагически герой. Той разбира своята безпомощност и това като ли че още повече го кара да се страми към бойното поле. Предпочита смъртта пред робското безсилие. Най-голямата радост на Хектор е роденият в обсадена Троя син Астианакс- „чедо обично на Хектор”. Когато гледа сина си той забравя всичко друго дори Андромаха. Героят вижда в невръсното си дете бъдещия цар и защитник на Троя. Хектор отправя молба към боговете, в която иска синът му да постигне онова, което той не е постигнал, да стигне там, където той не е стигал: „Нека да казват за него, когато от битки се връща: „той и баща си по храброст надмина.” Хектор мечтае за величие на сина си и народа си. Това го кара за миг да забрави войната. Към нея го връща усмивката през сълзи на Андромаха. Двамата стигат до мисълта, че не може да съществува семейно щастие без мир в родината. Каквато съдба има Троя, такава ще имат и те, нейните жители. Примирен, Хектор дава кураж на Андромаха да понесе съдбата, решена вече от боговете. Щом не може да избяга от съдбата си човек трябва да следва дълга си: „Смятам, че никой от хората свойта съдба не избягва: нито героят, ни слабият,щом е роден на земята.” Хектор не се колебае, когато приема съдбата си, предопределена от боговете. Той остава верен на своя геройчен дълг към родината. Приема смъртта, надмогнал личната болка на своето човешко страдание. В шеста песен на „Илиада” Омир показва силната съпружеска привързаност на Хектор и Ахдромаха и готовността на героя да жертва щасието си заради дълга към родинатаи народа си.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × four =