Малкият човек от ‘’Шинел’’ на Гогол

“Шинел’’ е част от цикъла “ Петербургски повести “, като творбата е писана за изключително дълъг период от време от 1834 до 1842 г . Самият автор преминава през много трудности , докато я създаде , защото по това време в руската държава царят размирици .През 30 – те и 40 – те години на 19 век в Русия се оформя ново течение , наречено натурализъм . Неговото създаване е провокирано от социалните промени , конфликти и противоречия в обществото . Гогол се стреми да пресъздаде атмосферата , която преобладава в столицата , изобразявайки живота на обикновения човек . Той е представен с всички негови трудности , а дехуманизацията помага за най – точното му изобразяване . Авторът пресъздава обективно мрачното и недружелюбно пространство на града , където хората са самотни , студени , притиснати от социалните противоречия. В цикъла “Петербургски повести “ централно място заема повестта “Шинел “ . Тя представлява художествено обобщение на темата за “малкия човек” . На преден план виждаме обикновения Акакий Акакиевич , превърнал в основен стимул на живота си преписването на писма . Още от самото му раждане личи неговата нравствена обезличеност- името му означава обувка , а това подсказва , че героят ще страда много , като ще бъде тъпкан от останалите . Акакий има само една мечта , а тя е сдобиването с нов шинел . Мечтаната дреха причинява най –големите му страдания . Заради нея той прекарва безсънни нощи , мислейки по какъв начин ще успее да събере необходимата сума за неговото ушиване . Героят е истински щастлив , когато го облича за първи път , но щастието му е твърде кратко . Още на първия ден той трябва да се прости с него , защото е нападнат от крадци , а шинелът му е откраднат . Това е краят за Акакий , като той може да се определи само с помощта на няколко думи , а това са- мъка или лутане между живота и смъртта . Авторът не оставя терзанията на главния си герой ненаказани . Това е причината повестта да завършва с този финал , защото фантастичното дава възможност на “малкия човек “ да си отмъсти . Акакий оставя хората на спокойствие , след като смъква шинела на длъжностното лице . Това разбира се е финалът в повестта, но за нещастие в истинския живот той е невъзможен , защото е подвластен на бюрократичната система , а тя не се поддава на промени . Времето на написване на “Шинел “ е най – подходящото, за да се изрази абсурдният живот в руската столица . Гогол е потресен от безчинствата по това време , в което животът е организиран от чиновниците , които не напускат своите департаменти , правейки живота на обикновения човек все по – труден .Повестта “Шинел “ представлява изключително обективна картина на времето в руската столица. Самият автор не скрива своите негативизми , свързани с нея . Той с голяма болка е принуден да признае , че нищо не е в сила да промени досегашния ред . Повествованието започва с главния герой , като той е представен изключително небрежно: “… в един департамент служеше един чиновник …” . Той не се отличава с нищо в света , в който цари бюрокрацията . Образът му става все по – колоритен , тъй като са използвани много описания както на външния му вид , така и на отношението му с останалите . Портретната характеристика преобладава , като кум нея авторът прибавя и гротеската : “…той беше нисък , лицето му беше малко сипаничаво , имаше червеникава коса и дори малко недовиждаше , беше пооплешивял , със сбръчкани бузи , а цветът на лицето му беше , както се казва , хемороиден …” . Прочитайки това описание , оставаме с впечатлението за наслагване на наречието “малко “. Неговата употреба ни навежда на мисълта за обезличаването на човешката личност . Авторът се е постарал да я принизи възможно най – много , за да ни убеди в това , че “малките хора “ нямат свое място в тази бюрократична система . Ограничеността му се проявява дори и в отношенията му към езика , с който общува – той използва предимно предлози , частици и наречия , които нямат никакво значение . Времето също се е постарало да заличи следите от престоя на Акакий Акакиевич : “Кога , по кое време е постъпил в департамента и кой го е назначил – никой не можеше да си спомни “ . От този момент нататък единствената му цел е преписването на писма . Това е стимулът на героя , като той го превръща в смисъла на живота си : “Едва ли можеше да се намери друг човек , който така да се е вживял в своята длъжност “ . На пръв поглед може да прозвучи странно , но за героя това е смисълът на живота . Писането му носи вътрешно задоволство : “По лицето му се изписваше наслада ; някои букви му бяха любимци и стигнеше ли до тях , цял се унасяше : усмихваше се , смигаше , помагаше си с устни и по лицето му като че можеше да се прочете всяка буква , която изписваше неговото перо “ . Това е истинското щастие за героя , но към него трябва да прибавим и желанието му да бъде уважаван от останалите . Тази негова мечта обаче се оказва много трудна задача , защото околните го възприемат за странен човек и не пропускат да се подиграват с него . Въпреки неспирните нападки Акакий не забравя нито за миг своя идеал , а той се изразява в преписването на писма . За героя животът би бил загубен , ако не съществуваха буквите . Той никога не се весели , а прекарва свободното си време вкъщи , отново отдаден на работата . По своята привързаност към професията се различава от останалите .Не трябва да забравяме , че всеки човек има право на избор , а Акакий решава да живее по този начин . Друг проблем , за който авторът не пропуска да спомене -това е оскъдното му облекло: ”Яката му беше тясна , нисичка и макар шията му да не беше дълга , нали се подаваше от яката – изглеждаше източена като на гипсовите котенца с олюляващи се главички …”. Акакий Акакиевич се чувства щастлив , докато не разбира , че шинелът му не може повече да се закърпи . Мисълта , че ще трябва да даде толкова много пари за себе си го плаши . Прекарва безсънни нощи в мислене , надявайки се да намери решение на този проблем . Но това не се получава . Докато събира парите за ушиването на новата дреха, душата му се радва . Не минава и ден , през който да не се замисли за своя нов шинел . Животът му се променя , преписването на писма е заменено от мисълта за новата дреха, която ще го пази от “здравия северен студ”. За човек с доход от 400 рубли годишно ушиването на нов шинел е скъпо удоволствие . То изисква много средства , но целта си заслужава . Писарят трябва да се откаже от храната , за да събере необходимите средства , но той се храни духовно , а шинелът заема мястото на “една приятна другарка “ . Бавно , но постепенно героят се променя : “Той някак се оживи , характерът му стана по – твърд , като на човек , който е взел решение и вече има цел “. Авторът използва всички възможни изразни средства , за да пресъздаде вълнението в душата на своя герой . Според него “това е тържественият от живота на Акакий Акакиевич ден” . Той е щастлив , защото е сбъднал мечтата си . Шинелът е произвел нов човек . Пременен в новата дреха , героят е забелязан от всички :”Почнаха да го поздравяват , да му честитят …”Съдбата не е благосклонно настроена към обикновения писар . За съжаление той има много малко време да се радва на своя шинел , защото развоят на събитията е в отрицателна за героя светлина . Съдбата идва да му напомни , че щастието е само за богатите , а той не е от тях . Героят не може да се порадва на своята нова дреха , тъй като това е част от абсурдите в живота на “малките хора “ в руската столица по онова време .Той е нападнат от крадци , които взимат шинела му , а това е краят на неговото щастие . Героят преминава през много трудности , опитвайки да се пребори с несправедливостта . Случилото се променя дори колегите му , които до този момент не са го уважавали . Те решават да съберат пари за нов шинел , но за съжаление не успяват , защото те не са достатъчни . Въпреки това важно значение за героя има жестът . Той е принуден да извърви трудния и тежък път на борба с правосъдието . Акакий Акакиевич се оказва сам срещу цялата бюрократична жестокост, в която няма място за съчувствие към онези , които не притежават власт и сила в обществото . Срещата с “важното лице “ има много важна роля в повествованието . Авторът говори затова как един обикновен човек трябва да изкачи стълбата от чиновнически постове , за да намери решение на проблемите си . “Важното лице “ има за цел да смаже с тежестта си безпомощния “малък човек “. Смъртта му е незначителна :” И Петербург остана без Акакий Акакиевич , като че той никога не бе съществувал в него” . От службата му късно разбират , че той вече не е сред тях , а “важното лице” си спомня за него много дори след неговите колеги . В предсмъртните си часове героят изрича някои от “най- страшните си думи “. Това е израз на преживяното дълбоко унижение от чиновника . “ Смиреният вид на Акакий Акакиевич и неговият вехтичък висмундир “са достатъчно основание за “важното лице “ да издевателства над него . Той го превъзхожда по всичко , а това е достатъчна предпоставка да акцентира върху собствената си важност : ”Как така , уважаеми господине – продължи той отривисто , – не знаете ли реда ? Де сте дошъл ? Не знаете ли как се вършат тия работи ?”. В тези думи , отправени към горкия Акакий се долавя студенината на “важното лице” , който не обръща внимание на дребните човешки неволи . Бюрократът се радва единствено от демонстрацията на своята власт :”Разбирате ли кой стои пред Вас ?” . За него това е повод да изрази превъзходството си над останалите , без да се замисля дали наранява обикновените хора . Акакий умира не от болест , а наранен от бездушието и студенината на хората . Гогол избира фантастичен финал на своята повест , тъй като той е свързан с мотива за възмездието . Чрез своето фантастично възкресение Акакий Акакиевич има за първи път в живота си възможността да си отмъсти за причиненото му нещастие . Това става с помощта на мистичното бродене из града , събличайки всички шинели , които види . След като е взел и този на чиновника , духът му намира покой , защото е отмъстил за стореното зло . Образът на Акакий Акакивич е даден в развитие – в самото начало той е плах , задълбочен единствено в своята работа , а накрая търси сметка за стореното му зло . По този начин той си връща човешкото достойнство . В повестта “Шинел” Гогол ни напомня , че съществува абсурден ред , който обезмисля нормалното човешко съществуване . Според автора в този свят е невъзможно да се живее нормално , защото обикновеният човек е превърнат в марионетка . Това причинява огромно унижение за човешката душа , а тя неминуемо ще загине . Срещу този свят трябва да има бунт , за да се възобнови нормалното човешко съществуване , лишено от проблеми . Затова се бори Акакий Акакиевич в повестта “Шинел”.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × 4 =