Македонски преминава Дунава – десета глава от “Немили-недраги”

Сред най – вълнуващите глави във Вазовата повест “Немили- недраги”е десета глава.В нея Македонски – един от главните герои , преживява ситуации на смъртна опасност , в които на изпитание са подложени волята,характера и хъшовската му същност. Граничната линия между родно и чуждо , между робство и свобода , е река Дунав.Нейната скована от ледовете снага трябва да бъде прекосена и това е едно от най- драматичните предизвикателства в живота на смелия хъш,където той се доказва като решителен,смел и самоотвержен син на България. Още с описанието на тъмната нощ и зловещата зимна картина, авторът внушава страх и неизвестност.Те обаче не са могли да сломят “тоя нощен скитник” – Македонски.Той проявява изключителна съобразителност като се е “предрешил на същ селянин с гугла и влашки кожух” . Но той се отличава по нещо от селяните- по своя револвер.Така Македонски се е подготвил за страшни ситуации и е готов за евентуални битки . Преминаването на Дунава през зимата не е работа за всеки хъш. Македонски обаче притежава всички необходими качества ,за да се подложи на тази опасна мисия.Безстрашието му да върви спокойно и уверено по хлъзгавия лед притежават малцина ,а също и издръжливостта му , която е изразена с епитетите тихо , равномерно , бодро.Неговите безспорни качества на опитен хъш се забелязват най- добре , когато среща незамръзналата ивица река. В такава ситуация всеки по – млад и неопитен хъш би загубил ума и дума , но не и Македонски ! Той трябва да прояви изключителна решителност и смелост , и най – важното – да запази самообладание.Не по-малко важна е находчивостта,която проявява Македонски и която до голяма степен спомага за успеха на делото му-досеща се да изтръгне дъска от близката колиба.Това е един от най-напрегнатите и интересни моменти в епизода.Въпреки бързата реакция на влаха,Македонски отново показва така необходими за един истински патриот решителност смелост и самообладание,а признак за готовността му на всяка цена да доведе делото до успех,е решението му да действа срещу влаха и дори да го убие.Драматичен е този момент за съдбата на това дело,толкова важно за България-“една дъска можеше да осуети цяло едно предприятие”.Цялата напрегнатост на ситуацията е изразена и чрез глаголите,които е употребил Вазов-сграбчи, напъна се, изпухтя, бутна, падна, опря, измъкна, издигна,стовари. Макар, че постъпката на Македонски-да убие влаха, е общоприета за погрешна, неговата благородна цел и решителността му да я постигне донякъде оправдават тази постъпка и ни внушават да му простим и с интерес и възхищение да проследим и по-нататъшните му,не по-малко решителни действия. Трите етапа в преодоляването на първото препятствие са подредени хронологично.Повествователно и времево най-кратък,но най-силен емоционално е третият от тях-преминаването на Македонски над ледената бездна с риск за живота.Героят дори не се замисля върху двата възможни изхода:да се откаже от поетата задача поради независещи от него обстоятелства или да направи рискован опит да мине по импровизирания мост-той вече е избрал по-опасния,но и по-достоен път-да премине реката с цената на всичко.За да убеди читателя , че този опит може да се нарече героичен, Иван Вазов не само дава точни сведения за дължината и ширината на дъската – тя едва се опира о краищата на леда , но и добавя- “Една никаква случайност , едно малко кривнуване можеше да го провали” .Читателят не е забравил и за силния , леденостуден вятър , увеличаващ опасността Македонски да загуби равновесие.При тези нелеки обстоятелства са нужни смелост и решителност , дързост и непреклонност , хладнокръвие и самообладание , както и високо съзнание за патриотична отговорност и пълна отдаденост на една велика идея. У Македонски всичко това е в здраво единство и хармония.Обаче в този така критичен момент е необходимо и нещо друго: вяра , че Бог благославя всяко свято дело и помага на всеки , посветил живота си на него. Такъв е подтекстовия смисъл на авторовите думи – “Македонски , който от години не се беше кръстил , сега пред тая зееща яма неволно дигна ръка и се прекръсти ; стъпи на страшния мост и премина благополучно на другата страна “ . Преодоляването на първото препятствие , заплашващо да осуети изпълнението на едно важно решение на БРЦК , хвърля обилна светлина върху борческата характеристика на героя. То потвърждава самохарактеристиката му – “Македонски бяга от глада , но не бяга от смъртта” . Епизодът с героичния подвиг на Македонски е първият в повестта “Немили-недраги “ , в който за патриотизма и борческите качества на хъшовете като колективен образ съдим от настояща проява , а не от славното им минало.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 × 2 =