Любов и “Декамерон” – есе

Наистина няма по-наивна представа за “Декамерон” от разглеждането й като сборник с пикантни любовни истории, някои от които безспорно прекрачват границите на добрия тон и граничат с непристойното и порнографското. За всекиго, който чете внимателно книгата, е ясно , че тя е заредена с много по-сериозен смисъл и значение. Ето защо напълно основателно можем да сравним книгата на Бокачо с “Дон Кихот” на Сервантес, където също под привидно лекия и занимателен сюжет е скрит дълбок идеен замисъл. Романът на Сервантес също е пародия на едно време, чиято ценностна система е вече минало. В този смисъл Бокачо е новатор, бунтар, хуманист от нов тип. Авторът на новелите разкрива един нов тип любов, освободена от догмите на Средновековието. Съвсем не бива да мислим, че това вече не е чистата и благоговейна платоническа наслада от лика на любимата, превърнала се в идол. Любовта при Бокачо също е свята, но и земна, бурна, неспокойна, всепоглъщаща , но и трагична. Авторът на “Декамерон” създава и се възхищава от един нов тип ранноренесансов човек – дързък, инициативен, разкрепостен и независим от религиозните догми и забрани и не се притеснява, че тази освободеност от християнските канони ще владее наред с егоизма и най-страшните престъпления. Близостта между любовта и тази теметика е навсякъде в творбата. Но в интерпретацията на Бокачо любовта не е само тържество на волното чувство и изобретателността , а също така и трагичен епизод от живота в условията на развихрянето на раннобуржоазния егоизъм и индивидуализъм. И все пак в многобройните новели с любовна тематика авторът разкрива многобагрения свят на ранноренесансовия човек, освободен от запретите на църквата. “За да се съпротивляваш на законите на природата се изискват твърде много сили, ето защо усилията на съпротивляващите се не само че в повечето случаи се оказват напразни, но им причиняват и огромна вреда” – пише Бокачо. В този извод е заложен огромният изобличителен заряд на творбата, насочен срещу служителите на религиозния култ, дали обет за целомъдрие и безбрачие. Извън религиозните одежди според писателя те по нищо не се различават от другите хора /3, VІІ хитрецът брат Риналдо/ или /2 новела от деветия ден – игуменката/. Разбрах, че в света на “Декамерон” любовта е естествено природно влечение, весела, а понякога и напрегната съпротива, борба и съревнование между мъже и жени, в която с любовни ласки се удостояват най-находчивите и съобразителните. Пред тези нови и непознати до тогава добродетели не съществуват никакви прегради – възрастови, съсловни, обществени. Това е любовта в “Декамерон” – нещо напълно естествено – природа, страст, завладяващо плътско желание, но любов – свободна, красива в своята естественост и завладяващо ухание, а не целомъдрена, въздържана, неистинска. Това е един прекрасен урок за връщане към естествеността на природата, към истинските неща, без задръжки и условности, към света на чувствата. Именно тази неподправеност е завладяваща в творбата на Бокачо, а дали ще се съгласим с него е въпрос на индивид ална душевност и светоусет на читателя. Те затова великите личности са безсмъртни – за да спори всяко време с тях…

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three × 4 =