Любовта и творческия труд в “Ветрената мелница” от Елин Пелин

“Ветрената мелница” обединява две от най-силните стихии у човека – любовта и творческото начало.Авторът ги въвежда в произведението си с изразителен фон,който продълйава сякъш атмосферата на тлението от разказа “Напаст божия”. Сушата е олицетворена чрез фолклорния образ на “триглавата глава”, която изсмуква “бисерните сртуи” на “бъбривата” селска речица.Рисунакът е прецизен и претворява видимото от едно угрижено селско сърце. Халата онемява водениците; изпосушава кладениците и изворите, убива добитъка. Злото получава оценъчни характеристики според фолклорната традиция и христянската човешка практика. Дядо Корчан заключва, че хората на “зачитат на Бога, ни от дявола се боят”. В известна степен фолклорното и митологическото символично осмисляне по-добре подхожда на сюжета.Народът търси спасение от стихиите пред всичко в дейността, в съзиданието, отколкото в молитвите. Още в “Напаст божия” – един своеобразен диптик в паралелизъм – авторът оставя жизнената правда да говори: молебените не омилостивяват Бога и той не изпраща милостта си. Но човешкото “Стига!” на суевериетп и попската заблудаобещава спасение. Във “Ветренета мелница” “юнакът”, който има сили да избави селското от триглавата змия, е представен в образа на творческото начинание.Писателят не отделя по възраст, нито по други специални белези носителите му. Дядо Корчан е “седемдесетгодишен… с прошарена коса, с изразително, широко, червендалесто лице на горянин”. Старецът не притежава нищо изключително, той също е белязън от възрастта на съдбата:”малко куц”, “малко глух”. Освен това е самотен ,защото е изгубил близките си ,освен внучката си Христина – хубава и палава девойка. Определителни характеристики “як и здрав старчуга” загатват вече за необичайното у него, а приятелството с два пъти по-млади Лазар разчупва обичайната представа за селския човек в преклонна възраст. Различността на двамата герои от общността не се дължи на еднакво сръчните им майсторски ръце. Елин-Пелининовият селянин е стопанин и грижовник.Отликите са зададени с кратка ретроспекция: Лазър Дъбака е “лудувал” с дюлгери из Влашко, той е “халосник и неподражаем хороводец”. Дядо Корчан живее на воденицата, извън селото, загубата на близките му не го е сломила. Неговият съсед с едничкото наследство – воденицата, също живее в периферията на общността, в граничното пространство на селската подреденост. Той е все още ерген и дружи с такъв странен веселяк като глуъхия старец. Лазар има съзнанието на своята различност. Самото му име отвежда към христянската символика, но и към единицата за време, а прозвището на възрастния майстор- към деаликталната дума “пън”.Акцентът пада върху сходството между двамата майстори; може да се приеме, че Лазар е по-младия двойник на дядо Корчан. Общата възраст оформя столетие, което символично напомня за завършеност ио цялост, за божественото безсмъртие. Трудът на двамата герои по начало е сходен, а след това общ, скрепен в родовата връзка, за да придаде на абстрактното ветрогонство посока към трайността на битийния и жизнения порядък. Граденето на дарак, тепавица и ветрена мелница е проявление на себеосъществяване чрез творчество. В зловещото мълчание на селото, с изсмукани звуци от “триглавата змия” – сушата, се чуват само ударите на брадвите на двамата маже. Строежът на ветрената мелница реконструира психологическото пространство на отчаяната човешка общност. Означава, че живее неизтощим духът на творчеството, съзиданието. Завръзката е появяването на малкото облаче, което ще пренасочи сюжетната схема от празника на злото към празника на доброто, на любовта. Действието се развива в “горното” пространство, където дори и в безмълвието е бликала живителна енергия – при ветрената мелница.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

sixteen − eight =