Любовта – есе

Любов-едно прекрасни чувство,в плен на което попада всяко живо същество,а веднъж изпита ли го,никога не може да го забрави. Когато си млад и всичко около теб цъфти с най-прекрасните розови пъпки на младостта,а живота се движи с бясна скорост,не усещаш как времето лети,защото живота ти е осмислен от любовта.През целия си живот човек й се радва и се стреми да я запази чиста и непорочна.Това е така,защото тя свързва хората и всеки се опитва да открие любимия човек до себс си.Любовта събужда светли очаквания и в същото време поражда плахост от неизвестността и от самата промяна.Любовта ни трябва да бъде просто задължение,принуда или някакви си сметки,тятрябва да е кристално чиста,без задкулисни гори и тайни.Срещат се две средни души и откриват,че имат едни и същи интереси,мечти и надежди и заедно биха покорили и най-трудния връх в живота.Така плмва взаимното привличане и любовта и всичкоизглежда реално и осъществимо. Може ли човек да живее без любов?Живота би бил сив,скучен и безпредметен,ако не съществува любовта.Само когато човек обича се стреми към нови победи,изпълнен е с огромни надежди за по-добър живот,всичко около него е красиво.Когато обичаш и си обичан,живота е вечен празник,а болките и несполуките са нещо мимолетмо.Затова през целия си живот трябва да съхраним любовта в сърцата си,за да не се превърнем в бездушни предмети и да можем да кажем,че не сме живяли напразно. Много често любовта се сравнява с различн неща.Едно от тях е снежинката.Това е едно доста добро сравнение.Снежинката е бяла,а белият цвят е символ на искреностт,чистота и на непренудената любов.Тази снежинка е толкова невинна,тя просто пада от един облак и се спуска към зематя,без някаква зла умисъл.Такава е любовта.Тя не е нещо лошо,например,тя е най-красивото нещо,което може да се случи в живота на човека.Тогава двама суши се опознават,започват да създават един нов свят,само за тях двамата.И в този свят главни герои са те и всичко им се струва като в приказка.Двамата влюбени започват да се обгръщат с нежност и взаимно да си доказват любовта.А и ето я и първата целувка-тя е толкова непорочна,просто устните им се докосват,телата им се сливат,а сърцата им бият като едно.Всяко докосване,всеки поглед,всяка милувка са важни и незабравими.Те остават в съзнанията на влюбените и се запечатват като един вечен спомен. Когато двама души се влюбят,за тях времето спира.Те са непрекъснато заедно,а когато любовта им стане прекалено голяма и силна,те решават да се саберат завинаги.Тогава влюбените отново се обичат,но започват да мислят за техен собствен дом,за създаването на семсйство.Тогава човек иска да прехвърли любовта си към любимите хора.Любовта никога не умира,тя е вече по-зряла,а човек забивява с любовта на неговите близки. Но когато любовта е несподелена,поражда огромна болка и отчаяние,а тогава остава само самотата. Не винаги в живота човек има успех по отношение на любовта.Понякога се случва чувствата да са несподелени и тогава винаги едния страда.Затваря се в себе си и си създава собствен свят,в който има само болка и сълзи.Забрава,че има приятели и близки,които могат да му помогнат и в по-голямата част от случаите пристъпва към лоши деяния.Едни от тях тръгва по лош път,а други решеват да прекратят живота си.Това е най-лошия случай.Когато човек реши това,значи не е уверен в себе си.Смята,че по=този начин всичко ще свърши и болката ще отмине-греши.Затова са приятелите и близките-да те изкарат от пропаста и да ти покажат,че има нова надежда за друга любов.След всяко разочарование следват хибавите мигове.А когато човек открие нова любов,и още по-хубаво,ако тя е споделена,започва нов живот,а тъгата се забравя. Може да се каже,че любовта е най-прекрасното,но и най-опасно чувство в живота.Докато в един момент може да те качи на Луната,в друг може да те повлече в пропастта.Човек трябва да разбере кога тя може да си превърне в една приказка без край,и кога в една тъжна история,за да може навреме да спре или да изживее най-прекрасните мигове от живота си.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × 4 =