ЛЪЖОВНАТАПУСТОТА И ИЗМАМНИТЕ ИДЕАЛИ – “Дамата с рентгеновите очи”

Със средствата на сатирата и елементи на фантастика Светослав Минков подлага на ос¬миване и остра критика нравите и порядките в едно общество, лишено от духовни цен¬ности и истински идеали. Разказът „Дамата с рентгеновите очи” поставя проблемите за стойностите в живота, за обезличаването на човешката индивидуалност и липсата на ду¬ховност, породени от настъплението на ма¬шините и вещите в бита на градския човек. Авторът задава вечно актуални въпроси – за превеса на материалното над духовното, за ролята на техническите открития в живота на човека, за облика на обществото и форми¬рането на личността, за идеалите и предста¬вата за пълноценно съществуване. Елементите на фантастика са само външ¬ната форма, даваща възможност да се разк¬рият нравите и устоите на обществото. В сре¬дите на богатите няма място за значими и стойностни неща. Външната красота, повър¬хностните разговори и материалните инте¬реси напълно характеризират техния живот.Героите на разказа са представени изцяло в отрицателна светлина. Те принадлежат към хайлайфа, а животът им е изпразнен от съ¬държание, от значимост на мислите и зани¬манията им. Между самочувствието и пре-тенциите им, от една страна, и истинската им стойност като личности, от друга, има пъл¬но несъответствие. В началото на разказа главната героиня, притежаваща непростим физически дефект – кривогледство, е не само нещастна, но и отхвърлена, пренебрегната от своята среда: „Наистина, тялото й беше съвсем нормално развито, но изпъкналите й кривогледи очи от¬блъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобилни коли.” След преобразяването й в „Козметикум Аму¬лет – салон за дамска хирургия”, същата тази дама става най-популярната личност сред обществото. Не умът или духовните качест¬ва се ценят в тези среди, а само външният блясък, физическата красота и богатството.Авторът изобличава духовна¬та пустота – характерен белег на времето, чрез разкриване на обществените нрави и чрез вникване в мислите, чувствата и мечти¬те на главната героиня, която е пълно оли¬цетворение на тези нрави. Светът за Мими Тромпеева е разделен на две – преди кап¬ките „Рентгенол”, когато е била нещастна и отхвърлена, и след това – когато постига своя „идеал” в живота. А идеалът й е свър¬зан с това, да се омъжи за богат и красив съпруг. Разказът е построен от две части -първата се води от присъстващия и комен¬тиращ разказвач, а втората има формата на дневник – интимна изповед на девойката. За героинята, както и за останалите, любов¬та, духовната връзка, значимите цели не съ¬ществуват. Тя придобива изключителната способност да вижда през хората и да отк¬рива тяхната истинска същност. Така Мими прави невероятното откритие за липсващ мозък у хората от нейната среда. А именно душата прави хората индивидуални и не-повторими личности. Използваната гротес¬ка е начин за разкриване на липсващата чув¬ствителност, интелигентност и стремеж към усъвършенстване сред представителите на аристокрацията. Самата героиня не се раз¬личава от средата си, нито пък се стреми към задълбоченост или духовност. Желанието й за брак е подчинено на материалните интереси. Нейният избраник, който неслучайно е чужденец с романтично-сантименталното име Жан, е богат наследник. Той няма никакъв мозък в главата си, но това не притеснява героинята, защото подобно не¬що не е от значение за нея: „Между петнай-сетината кавалери нямаше нито един с мо¬зък. Главите на всички бяха празни, но затова пък чудно красиви. А пък скелетите им – ах, какво телосложение!” С физическото си преобразяване героинята постига и своя идеал, и пълното си щастие. Тя си намира съпруг -основна цел в живота й, и се радва на вни¬манието на околните. Освободена от само¬тата и мъката на грозотата, Мими Тромпеева може да не ‘се сеща вече за „малкото ко¬варно евангелие”, което трови дните й „със своята свещена скука”. Като всички дами от висшето общество, тя вече чете само илюс¬трованите списания, в които, иронично под¬чертава авторът, се крият новини, лишени от всякаква значимост: „съобщения за предс¬тоящи шахматни турнири”, „ Уелският принц минал неотдавна из лондонските улици в чер¬вен фрак или че индийският махараджа Хария Трибхубана Юн Бахадур Шумшаре пристигнал благополучно в Ривиерата.” Героинята, както и другите представители на нейната прос¬лойка, е лишена от задълбоченост и истинс¬ки интерес към проблемите на обществото и света. Безцелните им занимания ги предс¬тавят като хора нищожни и непотребни. Жи¬вотът им се състои от соарета, „динета”, праз¬ни разговори: „Говори ми за значението и ефек¬та на различните парфюми и за чистенето на зъбите с клечка.” В разказа няма дори намек за истинска, съзидателна дейност или значими цели или мечти. Неслучайно некол¬кократно е подчертано, че рентгеновите очи на героинята откриват липсата на мозък във всички околни: „Някои от хората, които срещам, и то предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си.” или „Но когато дигнах очи към главата му, аз открих, че в нея няма нито капчица мозък.” По-печалното е, че за героинята това не е порок, а приемли¬ва реалност. В свят, в който духовните цен¬ности и интелектът са без значение, а мода¬та диктува ежедневието, не могат да се фор¬мират пълноценни личности. Затова и Ми¬ми Тромпеева приема духовната непълно-ценност като непроменима реалност и до¬ри намира достойно обяснение: „Естест¬вено, че аристократите трябва да се различават по нещо от обикновените хора. Затуй и главите им изглеждат кухи. Всъщност тех¬ните мозъци са на мястото си, само че са нап¬равени от някаква много тънка материя, по-тънка навярно от паяжина, та затова не мо¬гат да се видят.” Иронията на автора е яс¬но доловима в представеното желание на героинята да не се различава по нищо от средата си: „ Ах, дано и моят мозък е също тъй фин като на Жан!” Иронията и сатирата -основни средства на изображение, стават все по-остри. Пред читателя се разкрива един посредствен свят, формиран от мода¬та на сантименталните романи, от блудка¬вите филми и бездарните реклами, които заместват истинския живот, насаждат урод¬лива нравственост и водят към духовна не-пълноценност. В този лицемерен и ограничен свят отно¬шенията между хората са сведени до търгов¬ски сделки. Целта на Мими Тромпеева е да се омъжи, и то непременно за богат съпруг. Това е основно правило и за останалите. Ба¬щата и бъдещият съпруг сключват изгодна сделка: „Отначало папа упорстваше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разб¬ра, че Жан е човек с характер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата.” Не става дума нито за любов, нито за при¬вързаност или общи духовни интереси -стойности, които определят истинските чо¬вешки отношения. Едва след сключената сделка избраникът на сърцето уверява геро¬инята „непрестанно в безкрайната си любов”. Авторът изобличава обществото, в което па¬рите и богатството са единствено от значе¬ние. Героите не притежават никаква духов-ност и не са способни да изградят пълноцен¬на връзка. Най-голямата радост и постигнато щастие за Мими Тромпеева е пътуването за купуване на хермелиново палто и бален тоа¬лет. Авторът не просто се присмива на дреб-навостта и лъжливите стойности в живота, а ги подлага на пълно изобличение. Героите са подвластни на глупостта и нравствената не¬доразвитост. Техните характери са следствие на повърхностните модни нрави, на лицеме¬рието и фалша във властващите порядки. Крайната им ограниченост се оглежда в раз-говорите, свеждащи се до материалните при¬добивки и новите марки коли, в забавления¬та с пикантни вицове. Духовната същност на героите поставя острия въпрос за истински¬те стойности в живота и за деформацията на личността, лишена от такива стойности. В крайното принизяване на героите и поряд¬ките, на които са подвластни, се открива авторовото категорично отричане на живота, лишен от смислени цели, от идеали и нравс¬твеност. Особена роля в разказа играе образът на маестро Чезарио Галфоне. Неговата дейност е като катализатор на обществените пороци и на човешката глупост. Образът му на отк¬ривател е карикатурно представен. Той няма нищо общо с истинските научни постижения. Неговите открития служат на суетата и нямат реална стойност за развитието на об¬ществото. Поведението и популярността му се вписват точно в света, на който служи -този на хайлайфа. И името, и външният му вид, и речта му са изключително претенци¬озни и позьорски: „Маестро Чезарио Галфоне сложи лявата си ръка на сърцето, а дясната издигна знаменателно нагоре и като коленичи неочаквано пред изумената девойка, извика с мекия си глицеринен глас: – О, джентилисима, беллисима и карисима синьорина…” С таланта си да омайва дамите от висшето общество, той печели не само популярност, но и много пари. Авторът изоб¬личава глупостта, сляпото подчиняване на модните тенденции, ограничеността и суета¬та – пороци, виреещи сред богатите хора, лишени от смислени цели и интереси в жи¬вота. Значимата обществена изява дамите за¬местват с фалшива и безполезна благотвори¬телност, а това не може да бъде простено от автора: „…маестро Галфоне дойде до заключе¬ние, че може да се приготви и серум от патеш¬ки мозък за опресняване на умствените спо-собности на ония жени, които се занимават с благотворителни чайове, благотворителни коктейли, благотворителни пазари и изобщо с всякакъв вид благотворителна дейност.” Та¬ка образът на маестро Галфоне се превръща в карикатурно подобие на онези, които пос¬тавят ума, интелекта и знанията си в услуга на развитието и напредъка. Измамните идеали на героите ги правят част от един също толкова измамен, непос¬тоянен и безсмислен свят. Глупостта, лекомислието, лицемерието и завистта опреде¬лят нравствената им същност. Парите и ве¬щите запълват техния живот и заместват ис¬тински стойностните неща – човешките вза¬имоотношения, разбирателството, любовта, приятелството. Печалният извод, скрит зад редовете на разказаната история, е, че мате¬риалното все по-упорито и трайно измества духовното в човешкия живот, а човекът, уст¬ремен към измамните идеали, загубва своя¬та нравственост. Техническите и научните от¬крития не помагат на човека да стане по-до¬бър, а го правят зависим и-несамостоятелен. Разказът „Дамата с рентгеновите очи”, пи¬сан през 30-те години на XX век от автора, на когото през тази година се чества 100-годишен юбилей, е предчувствие за един бъ¬дещ, силно модернизиран свят, подчинен на техническия напредък; свят, в който стават излишни човешката чувствителност и стре¬межът към духовна пълноценност. Той е пре¬дупреждение за настъпателността на мате-риалното, потискащо духовното. Тази исто¬рия ни кара да се замислим за мястото на научните достижения в живота ни, за обез¬личаването на човека, обсебен от парите и вещите, а може би и за това – колко стойнос¬тни са мечтите и целите в живота ни.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × four =