Личност, народ и история в “Кочо”

Смисълът и идеологията на поезията на Иван Вазов добиват върховният си израз в цикъла от оди „Епопея на забравените”. Мотивите на Вазов да напише своето произведение са два – единият е за да възхвали подвига на българите и тяхното свято и славно минало, а другият – за да даде израз на болката от съвременниците си, отрекли се от род и родина, забравили героизма и саможертвата на онези българи борели се за свободата на България. Одата „Кочо” е част от цикълът от оди на Вазов – „Епопея на забравените”. В нея Вазов опоетизира как един нещастен и унижаван в продължение на векове народ, подложен на издевателства и насилия, дръзва да се изправи срещу мощен и безпощаден поробител.Народният силен дух и бутното му съзнание раждат герои които безконечно вярват в освобождението на родината. Вазов в своят ода съчетава личният героизъм с масовият героизъм за да докаже че свободата не ни е дар, а е извоювана с цената на саможертвата. Одата „Кочо” има заглавие на историческа личност и подзаглавие – Боят на Перущица. По този начин Вазов съчетава личният героизъм с масовият. Така в центъра на изображението се е само личният подвиг, но и масовият героизъм който влагат въстаниците по време на битката. Одата има ясно изграден увод от 4 реда „..” . Чрез контраста се градят внушенията с които поетът очертава проявленията на смелост и народният страх и малодушие. Анафората „епопея../епопея..” подчертава времето като героично и славно. В следващата част Вазов ни въвежда в обстановката на храма. Той избира третият ден от боят на Перущица като пресъздава реално исторически събитие. Положението е драматично, събрали са се всички въстаници вътре в храма, обсадата е голяма и непрекъсната. Двукратно се повтаря епитетът „борбата кипеше отвътре отвън” – подчертава се че битката е неравна, върви на приливи и отливи. (1) -Зрително и обонятелно се очертава пространството. Народът е от различни прослойки, представен чрез обобщени образи които са контрастни (2). Но всички да обединени от патриотизма, който авторът представя като своеобразна лудост „лудост бе пламнала във всяко око”. Метафорично се представя желанието на тези хора да бъдат герои. Градацията (3) показва че те вече дълго време се бият и нямат намерение да се предадат. Вазов вмъква и мотива за смъртта. Много от въстаниците вече са мъртви, децата са уплашено от вида на мъртвите си майки. В контраст на въстаниците се въвежда образа на поробителите. Представени са с епитети „диви” „побеснели” и чрез глаголи „фучаха”, „гърмяха”, „надаваха рев”.Като техен предводител и въплащение на жестокост е главатарят представен си епитета „кръв топла оквасен”. Това подсказва как ще постъпят турците аако завладеят храма- няма да имат милост. Главатарят е стъписан от смелостта на опълченците да се бият срещу армията представен с антитеза „страхът неволно..”. Парадоксално е че „ратайте слаби” остават морално по-силни от подтисниците. Но турската армия се увеличава и физически превъзхожда въстаниците. Прокарва се съмнение в българските редици дали не трява да се предадат на турците. Но това колебание бързо отминава. Взето е колективното решение „Не!Не..”. За въстаниците предателството е срам. По-добре да умрат но не и да се предадат. Това го доказва и вмъкнатия образ на жена която възкликва(..) В края на това описание Вазов градира напрежението и как битката става трагична за въстаниците (..) Интусиазма постепенно стихва и се замества с отчаяние. Преди да е нарисуван погрома авторът внася лирическо отстъпление (..) В него е представен метафоричният образ на Перущица. Представен е антитезно (..)- от една страна е назован гроб, а от друга е убежище на герои.Носи израз на храброст, юначество и затова заслужава да бъде прославен. Историческото събитие е отъждествено със събития от световната история(..). Българите без да имат пример за подръжание преди себе си стават пример за героизъм. Дори за Вазов българите са надминали световната история. Финалната част представя картината на народния погром. В него Вазов на принципа на констраста образът на турците и на опълченците. Тук турците са назовани(..), образът е зловещ, демоничен, докато народът е описан (..) – те са безпомощни жертви. На фона на общият ужас се изправя Кочо представен чрез епитети „наранен” „отслабнал” за да се покаже колко усилия е вложил в борбата. Неговото семейство е от съпруга и „детенце със златна косица”. Кочо е представен пред страшно решение – той да отнеме животът на семейството си. Съпругата му не се съпротивлява, но изпада в тежко състояни на безумие. Тя изка първа да умре за да не гледа смъртта на детето си. С градация от епитети Вазов назовава тежкото и състояние (..) Момата е погубена, а след това и самото й дете. Но Кочо в този момент както е решителен и смел така и самият той е повлиян от случващото се. Представен е като „грозен” и „страховит” в момента на самоубийството си – величественото и трагичното се съчетават в едно. Следват апосиопезии заради големият ужас както и финално обобщение(..) Пълен е погромът, а Господ гледа всякаш с безразличие.Вазов изказва упрек, че един народ е изклан без никаква подкрепа.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>