Личността на Паисий Хилендарски според “Предисловието” и “Послесловието” на “История славянобългарск

От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската. Това е “История славянобългарска”, написана от всеизвестния Паисий Хилендарски. Един философ, историк и писател, съзряващ истината през мрачното робство и копнеещ за нея. Паисий Хилендарски – неуморим, пламенен агитатор, горещ патриот, историк, вдъхновен писател и титан на българското възраждане. Едно пламенно и велико сърце – съчетание на всичко прекрасно. Личността на Паисий , както личността на много други необикновени хора е забулена в мрак. Тя се превръща в символ на родолюбие и пожертвователност, като става извор на неизчерпаемо вдъхновение. Написвайки “История славянобългарска”, той издава своите добродетели – необикновена воля, изключителна смелост, непоколебима вяра и любов към своя народ. Патриотизмът на монаха се разгаря с пълна сила още в “Предисловието”. Там пред нас изпъква автор, който атакува неудържимо, зове гръмогласно и свива юмруци от омраза:”О, неразумни и слабоумни! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?..” У Паисий патриотизмът е основен стимул, народността – основен стълб. Опълчва се сам срещу цяла армия асимилатори и в този момент пред нас се изправя един буден и прозорлив български общественик и писател, който вижда тежкото положение на народа си – угнетен, непросветен, загубил националното си чувство и готов да забрави родния си език. Затова той подбира най – силните и най – пламенни изрази. Призивът: “Българино, знай своя род и език” – пронизва цялата творба. Говорейки за личността на Паисий, не можем да не изтъкнем и неговите човешки качества. Той е пламенен, темпераментен, искрен и силен в любовта и омразата. Стреми се да покаже българите като надминаващи гърците във всички отношения, техните качества. На гръцката хитрост и мъдрост противопоставя българската сила и храброст. Внушава им чувство за национална гордост, кара да разберат, че насмешките са безпредметни Моментите, в които отцеругателите се изобличават, се повтарят на много месна в неговата “историйца”. Съчинението му не издава системно образован човек. Самият той признава, че съставя историята си като се ползва от руски: “Аз, Паисия, йеромонах и проигумен…” Писателят не може да бъде безразличен към историческите факти и навсякъде дава израз не своето лично отношение и на своята оценка. Паисий ясно вижда огромната заплаха, която тегне над българския народ и прави един забележителен опит, като заговаря смело и открито за недъзите в живота на нашия народ и разкрива собственото му героично минало с цел да му посочи изход и път за в бъдеще. Чрез смелото и остро изобличаване на тези, които се срамуват да се нарекат българи, се разкрива изцяло образа на Паисий: горещия патриот, усърдния историк, вдъхновения писател и проницателния общественик с едно пламенно и велико сърце. Сърце – обладано от величието на една идея, от чистия огън не една съвест -, което продължава да говори и днес. Неговите удари отекват в сърцата на милиони българи, които следват мечтите и стремежите си и днес. Сърцето на Паисий тупти вътре в нас и никога не ще спре!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 + thirteen =