Лични и национални терзания на героите в романа “Железният светилник” на Димитър Талев

Романът ”Железният светилник” е първият от четирилогията на Димитър Талев посветена на Македония. Пресъздава се живота на българите там, борещи се за свобода. В романът чрез Глаушевият род се представя борбата за свобода- лична, общонародна и общочовешка. Психологията е важна част от формирането на рода под въздействие на съдбовни събития. Отразени са конфликтите и взаимоотношенията между героите. Представени са образи, носещи и съхраняващи родовата памет. Романът започва със съдбата на селянина Стоян Глаушев. В резултат от непредвидени събития, той е принуден да замине за града, да се спаси от смърт. Там той среща Султана-Хаджисерафимовата внука, което е завръзка на голяма епическа сага. Целта на Султана е да запази и продължи рода. Тя има остро чувство за родова памет. Въпреки и терзанията си в началото, че не може да продължи рода, тя се справя и поддържа дома дори се грижи за баба си. В името на рода тя ще извърши най- разумните си постъпки и най-жестоките си дела. Изправя се срещу цялата консервативност на преспанското общество, срещу заблудите и лицемерието му. С приемането на Стоян тя нарушава реда в обществото. Султана успява да предизвика дисхармония в обществото,като се противопоставя на общоприето то. Всички образи в романа са вплетени в плетеницата от сложни лични и обществени отношения. В сърцето на Лазар Глаушев се борят любовта и дългът, когато трябва да избира между сестрата на приятеля си и чорбаджийската дъщеря Ния. Но в края на краищата въпросът е решен от съдбата. Пътя пред Лазар е отворен и изборът му е предначертан. В майка му Султана също се борят човешкото и майчинското срещу суровите традиции на нравствеността. Тя сама трябва да отведе детето си към гибел, за да запази честта на семейството си, за което толкова се е борила. Героите са в различни отношения помежду си и са неизменно свързани едни с други. Стихията на чувствата отстъпва пред силата на дълга и повелите на разума. Затова Султана се явява пазител на тези изконни ценности. Султана е единствената, която е наясно със жизнените си цели. Бди над патриархалното. Но тя е и крепител на семейството, което е над всичко. Тя е тази, която помага на Стоян да получи подобаващо място в обществото в Преспа. С течение на годините той получава мястото си в града с цената на много усилия и време, въпреки многобройните клюки и сплетни около тях и опитите да ги прогонят. Стоян постепенно се укротява от селския си живот, оказва се, че в града е неговата съдба. Въпреки че изпитва носталгия, страхът в него надделява. Приема съдбата си като предизвикателство. С помощта на Султана успява да се наложи в нравите на града. Притесненията му са, че това което е направил в село може да го убие. Всичко започва от опита му да защити своя верен другар, кучето му Шаро. То се оказва неговия най-верен другар и затова го защитава. В града той среща неразбиране и безразличие към чуждата съдба. Те не желаят да го приемат, за обществото той е чужд, а те отхвърлят всичко чуждо. Това е едно затворено общество, което не желае и не е готово да го приеме, и тази затвореност се запазва до края на романа. Проявява се и след години при друг новодошъл-Рафе Клинче. Но Стоян се приобщава с времето, за което му помага Султана, противопоставяща се но нравите. Със сватбата им е нарушена традицията.всички са против, защото не искат да приемат чужд човек. Премината е разделителната граница между двата свята. Въпреки всичко са поставени основите на нов род и сега започва утвърждаването му. Стоян започва да преоткрива света като дете, воден и поучаван от жена си. Той е посрещнат на кръстопътя на живота. Сега неговото най-голямо притеснение е как да се наложи и приспособи. В цялата творба в центъра е Султана- тя е бранителката на дома и традициите. В душата й се сблъскват старото и новото, което отразява драматизма на историята и промените в народопсихологията. Показват се други страни от характера на народа чрез героите и тяхната съдба. Сблъсък има и в обществото. Той се изразява чрез битката между Климент Бенков за нова църква. Бенков е в конфликт с консервативните общинари и владишкия наместник. Той става жертвата, укрепваща строежа. По-късно в негов духовен наследник се превръща Лазар Глаушев. Тяхната борба е за националното и духовно осъзнаване на народа. Лазар се превръща в главен герой на обществената борба. Като всеки герой той е разкъсван от вътрешен конфликт, както в обществения, така и в личния си живот. Приема борбата за църква като лично предизвикателство. Той самия се приема за духовен наследник на Климент Бенков. Климент е един активен и борбен човек, имащ зла участ и кратък живот. Трагичната му участ е предначертана. Той е единственият, който се противопоставя на другият водещ в обществото-Аврам Немтур. Техният сблъсък е за националната идентичност и независимост. Аврам е неговият най-голям противник в Преспа. Другият срещу когото трябва да се бори е владишкия наместник, който е и по-опасния противник, защото има връзки с османската власт. Владиката е този, който му пречи да осъществи народното дело. Владиката през цялото време се опитва по-скоро да саботира опитите за утвърждаване на народа. Налага се събиране на средства за градежа на новата църква,стига се до подкупи. Това се налага за да се стигне до строеж. Градежа се превръща в основна цел на целия народ в тяхно дело и нещо, което ги обединява. По-късно борба предизвиква и българското училище. Има спор, заради гърчеещия се народ, това срещу което се бори Климент Бенков и Лазар Глаушев. Климент се опитва да предотврати това, затова виждайки потенциала на Лазар успява да убеди Стоян и Султана да пратят сина си в Охрид заедно и с неговия син Андрей Бенков. Сблъсъкът между Климент и Аврам е основният политически конфликт в романа “Железният светилник”- между българофили и гъркомани. Конфликтът им обхваща целия град и в борбата си въвличат всички. Заради трагичната си съдба, делото на Климент е продължено от Лазар. Лазар поставя обществените интереси над личните и отхвърля така желаната любов към Ния. Любовта им се оказва, че не е обречена като тази между Катерина и Рафе. Това показва отдадеността на Лазар към народното дело. Обществената отговорност се оказва толкова силна, че той е готов да се откаже от щастието си. Така в основа на сюжета на романа се оказва семейството на Стоян и Султана. Като всяко патриархално семейство от този период, те имат много деца- от осем оцеляват само пет. Още от рано Султана осъзнава, че Лазар и Катерина са различни. Те са тези, който изживяват човешките си драми, а двойно по-тежко ги изживява майка им. Тя е тази, която осъзнава предопределението на Лазар. Затова държи той да се образова, знаейки че ще направи велики дела. Още от дете той е белязан да стане учен и народен водач. Първо се правят опити да се спаси душата му от влиянието на фанариотите. Неговата мисия се оказва съдбовна и историческа. Започва да повдига духа на народа още като малък чрез речите си в църквата. Върху изграждането на личността на Лазар оказва влияние и посещението на рилския монах. Той е първата проява на пробуждане на самосъзнанието. Монахът отвара момчето за историята на народа ни. Той и Султана имат различно мислене, но в основата са сходни желанията им. Въпреки различията си те не се противопоставят. След Успява да повдигне националното самосъзнание и воля за свобода, нещо, което досега не са имали. Представя се промяната на колективното мислене като победа на бунтуващата се личност. Националната идея става смисълът на неговия живот. До националната идея не се стига веднага, за нея е нужно да мине време, за да назрее. Лазар расте с нея. От друга страна той носи нежна и чиста душа, в която се борят и чувствата към две жени- Ния, която е любовта на живота му и Божана, дъщерята на Климент Бенков, към която изпитва приятелство и нежност. Чувството му за признателност и съжаление към Божана го подтиква към благородния жест да предложи брак, макар че това не го прави щастлив. Решението му е повлияно и от това, че Ния е дъщеря на врага му Аврам Немтур. Обича Ния с голяма любов, но не може да го признае, заради конфликта с баща й. Дори когато Аврам предлага на Лазар ръката на дъщеря си и да си сътрудничат, той отказва. Лазар смята това за предателство към народа. За него този брак значи, че е отстъпил от народната идея. Смъртта на Божана и Аврам Немтур решават житейския проблем. Любовта поставя Лазар пред изпитание. Разкрива се душевната красота и чистота на героя, народният водач. Надделяване на националния и обществения дълг над личното извисяване на Лазар неговата намеса и тази на Климент Бенков, Лазар тръгва по пътя на просвещението. Железният светилник и книгите движат Лазар към знанието, а то е сила. В центъра на романа е човекът с неговите драми, съзряване на личността за обществената идея. Наред с образът на Лазар изпъква и образът и драмата на сестра му Катерина. Загатва се трагедията на съдбата й. И двамата избират като свободни хора съдбата си и в това приличат на майка си, вероятно за това те са любимите и деца. Тя е наказана да страда най-много, защото именно те двамата трябва да изживеят най-трудните моменти. В желанието си да ги предпази, тя се превръща в деспот. Любовта към Рафе Клинче дава на Катерина сили да преодолее тираничната майчина власт. В родния дом се чувства нещастна, там където трябва да е най-щастлива. Тя взема крайно решение да постави майка си пред свършен факт. Искайки да запази нравствените норми Султана неволно или не се превръща в убиец на дъщеря си и нероденото й дете. Главният причинител на това нещастие според Султана е Рафе Клинче. Той се явява гост на този затворен свят. Така както Стоян е бил някога. След смъртта на Катерина и направата на иконостаса той мистериозно изчезва. Сватба и щастлив живот за Рафе и Катерина не може да има, тяхната любов от самото начало е обречена, въпреки щастливите моменти. Те са обречени да страдат, защото дързостта на Катерина надхвърля патриархалния порядък. Всичко различно се явява обречено на гибел. Дъщерята разрушава устойте на рода, нещо за което Султана цял живот се е борила. Тя е на кръстопътя между любовта и рода, порива на чувствата и дългът към семейството. Това, пред което е поставен и Лазар, но той е твърде праволинеен, за да престъпи нормите, иначе би имал същата съдба като сестра си. Забременяването на Катерина от Рафе е поредното нарушаване на патриархалните норми. Това е аналогия на дързостта на Султана в миналото, но тя не прекрачва границите толкова. Тя също е имала колебания между общественото и личното. Катерина е тази, която прекрачва тънката граница и взривява устоите на рода. Майсторът е човек от друг свят, на който Султана няма доверие. У нея драмата на духа винаги е краткотрайна. Тя избира да рискува живота на дъщеря си, отколкото да понесе обществения срам и неразбиране. Грехът й срива родовите устой, които майката е градила толкова дълго и трудно. Султана престъпва божиите закони, меси се в природата и така извършва друг грях. За нея смъртта на дъщеря й е голям удар, но ако пак трябва да избира би постъпила по същия начин. Смята, че това е дълг пред Бога, пред рода, пред обществото. Затова тя не съжалява за избора си, а за това, че като майка не е защитила детето си. В това неволно е въвлечен и Лазар, който единствен знае за връзката на сестра си и дори ги подкрепя. Той се чувства отговорен за последствията от мълчанието си. Само Лазар знае истината за причината за смъртта на Катерина. Те двамата се оказват различните, защото се противопоставят на общественото мнение. Те се терзаят от това, че никой не ги разбира. Лазар и Катерина са героите, около които се завързват драматичните проблеми на родовото и общественото начало. Драмата на момичето предшества патриархалното щастие- женитбата на Лазар и Ния. Тяхното щастие се гради след нещастието на Катерина, но тя се явява обречена. Постоянно се редуват моменти на радост и мъка. Така продължава през целия роман. Героите неволно са подложени на изпитания, някои се справят, а други не. Сватбата на Лазар и Ния завършва един етап, но започва нов, изпълнен с други житейски проблеми. голяма роля има и светлината, присъстваща в целия роман. Тя е невидимият герой, който води останалите през мрака и незнанието. Нейна най-ярка изява е железният светилник. Той е символ на излизането от мрака и пробуждането на народа за просвета и борба за свобода. Със светлина завършва и романа. Рафе Клинче поднася свещ към образа на Катерина изобразен върху иконостаса. Символично той я изтръгва от мрака и й показва пътя на душата й. тъмнината на робските времена отстъпва на светлината и новото начало. Героите се възраждат за нов живот. Лазар осъществява мечтата си и преодолява проблемите. След смъртта на най-големият му враг и опитите да отдалечи Ния от Лазар, тяхната любов се оказва безсмъртна. Техният път към щастието е отворен. С тяхната сватба завършва първата част от историята. Ния се явява последователка на Султана, който винаги я подкрепя. Тя не крие любовта си към Лазар, успява да обеди дори баща си, който е готов да забрави за враждата. Народното дело обаче се оказва по-дълбоко залегнало у Лазар. Но накрая пречките, пред тях изчезват и Султана постига целта си, поне с едното си дете, за другите тя не се притеснява. Почти всеки от Талевите герои преживява колебания и терзания, застанали на житейски кръстопът. Те обаче се явяват необходими за съзряването им. Преодоляват прегради, ръководени от принципи и печелят уважението на обществото чрез качествата и действията си. Героите се явяват лице на пробуждащата се епоха, те са водачите. Опитват се да поддържат семейството и родовите устой. Като герои, те носят и голям трагизъм. Това е част от съдбата им. Султана най-много отразява трагедията- тя изпраща на гибел дъщеря си и я погребва със собствените си ръце. Открояват се тъмните недостатъци и страни в резултат на вековете робство и мрак. Това се проявява в нея още при смъртта на първото й дете. Вътрешно го приема тежко, но външно не показва чувствата си. Образ, който сякаш остава изолиран от събитията, това е Стоян. За него е най- трудно да приеме загубата. Той е невинния, който страда от всичко. Все пак неговото незнание го спасява. За него истината би означавала отчаяние страдание и вероятно смърт. Султана най- добре разбира това и се опитва да го предпази. В този случаи истината би означавала болка, а тя иска да я запази за себе си. Наред с тези проблеми се откроява и основната тема- проблема за народното пробуждане. Това обаче не възниква изведнъж, а в продължение на години. Той трябва първо да се подготви психически за това. Представен е пътя за да се достигне до тази идея. Талев прониква в социалния, семейния, личния и обществения живот на българина и неговите терзания през тази епоха. Личната трагедия се изразява чрез душевните терзания и преходи. Това е пътя за достигане до националната идея за борба. Чрез борбата за църква, училище, читалище, учители и обучение се достигне до готовността за борба. Но за това първо трябва да се стигне до себепознание, което обаче е осеяно с препятствия. Затова и героите преминават през личните си драми и терзания. Все пак накрая успяват да се обединят и да достигнат обществената си зрялост. Пред тях сега започват да стоят различни проблеми, но те вече имат най- важното- просвещение.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

sixteen + eleven =