Крали Марко според народните представи

Най-разпространените и най-обичани песни в българския фолклор са песните за Крали Марко. В тях реалистично са отразени не само несгодите и страданията на българския народ през вековното чуждо владичество, но и борбите на Марко Кралевич срещу потисниците на бедния и беззащитен народ. Историческият образ на Крали Марко не се припокрива напълно с фолклорния. В някои предания той е турски управник, който се бие на страната на турците срещу българите. В нашите народни песни обаче юнакът възпяван като необикновено смела личност, надарена с изключителни физически и духовни качества. Народът го е превърнал в образ на закрилника, който воюва на „ българска земя” и я управлява от своята столица прилеп. Според легендата Крали Марко е роден в Родопите, а неговите родители са красивата Момчилова сестра Евросия и Вукашин- юнакът, погубил с измама брат й. Раждането на Марко е описано като приказно действие с характерните за него фантастични елементи. В песните за Крали Марко съществуват много митологични персонажи, с които героят се бори и излиза победител. Народният певец изразява дълбокото си преклонение пред титаничната сила борбеност на юначния защитник, получил изключителната си сила, след като сукал три пъти самодивско мляко. По този начин героят се свързва пряко с вечната сила на дивата природа. В песента „ Крали Марко пуска заключените от самодива извори” героят влиза единоборство с митични сили, които олицетворяват злото и хаоса. Победата над тях е възхвала на героичния му подвиг. Само Крали Марко се наема да освободи изворите, заключени о самодиваата, само той е способен да се справи с злото. По този начин народният певец утвърждава идеята за изключителната мощ и сила на юнака. Но в народните представи Марко не е лишен и от чисто човешки слабости, които правят образа му по-реален и по-земен. Друг, с когото Крали Марко мери сили и когото побеждава, е триглавата змия. Подобно на юнака, това същество притежава невероятна свръхестествена сила. Крали Марко обаче събира чета от тридесет юнаци, черпи ги с руйно вино, за да съберат повечко смелост, и едва тогава им разказва за злините причинени от чудовището. Единственият начин за спасение е да се вдигнат всички смели мъже и с общи усилия да унищожат тази невиждана напаст. Ужасяващият й вид кара юнаците да хукнат през глава, за да се спасят. Без угризение те изоставят своя водач. Марко разбира, че трябва да разчита само на собствените си сили, за да победи страшното влечуго, но не подценява и своя добър кон Шарколия. Действително Крали Марко побеждава противника си и освобождава тесните клисури. Връща се в механата, където намира своята дружина , да пие студено вино, сякаш нищо не се е случило. Ядосал се, измъкнал своя боздуган, развъртял го над главите им и започнал с все сила да удря, където свари. Трудно му било да им прости предателството Легендарният юнак побеждава злото и успява да създаде един нов порядък, в който царува справедливостта. Така народът възпява храбростта на юнака. Образът на Марко е изключително колоритен: юнакът е засукал черни, рунтави мустаци; скокливите му очи пронизват със силата си, а дългата му вълнена дреха с качулка е сравнена с черен буреносен облак. Това изображение внушава усещане за предстояща буря, ураган, природен катаклизъм. Засиленото писъствие на черия цвят в описанието на героя се асоциира със силите на подземното царство. Сабята на Марко се дипли дванадесет пъти в гривата на коня му. Дванадесет, както и числото три, също е натоварено със символика. Самият характер на цифрата издава точно определени съотношения между нашият свят и Космоса. То е оброзувано от числото три, умножено по четири ( четирите посоки на света). „Дванадесет” е числото, което обозночава постигнатата хармония. Със сабията си Марко сече и дърво и камък. Силно хиперболизирано е и описанието на боздугана му, който тежи шестстотин оки. Освен него, юнакът държи в ръката си и дълго бойно копие. Нереален е и образът на коня му, който има крила. Всяко едно движение на Крали Марко издава титаничната му сила. Под неговите стъпки земята се тресе. Усещането за извънвремеви, вселенски мащаби на образа се налага и от факта, че единственият свидетел на неговата сила е звездата Вечерница. Народът не само вярва в мощта на своя защитник и освободител, но чрез песните си изразява и голямата си благодарност към делата му.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seven + nineteen =