“Крадецът на праскови” – Една невъзможна любов сред ужасите на войната

Повестта на Емилиян Станев “Крадецът на праскови” е истински шедьовър на българската литература, защото описва едно от най-чистите чувства в човешките взаимоотношения. Романтичната любов и нейната трагична развръзка са разказани в контекста на времето, което ограничава личния избор на човека и го въвлича в абсурда на войната. В творбата си писателят разказва за една възвишена и свята, но невъзможна любов, която преобръща живота на героите и ги кара да забравят за заобикалящия ги свят. На преден план изпъква вечният човешки порив за щастие. Любовта е свобода и избор в живота на героите. Действието в повестта се развива по време на Първата световна война. Тя носи глад, смърт, разруха и омраза. Войната убива любовта между хората. Но точно тогава се ражда най-прекрасното човешко чувство между някогашния учител по музика сърбинът, Иво Обретенович, и красивата съпруга на коменданта – Елисавета. Първата тяхна среща е в края на лятото, когато плодовете са зрели. Младият мъж следи с вълнение движенията й, а тя се вълнува “твърде силно през време на краткия разговор” с него и не бърза да изтегли ръката си, когато той я задържа “по-дълго, отколкото би трябвало”. Оттук нататък животът и на двамата се променя и придобива нов смисъл. Елисавета започва да преосмисля живота си. Той е изцяло съобразен и подчинен на общественото мнение в провинциалния град. Тя се е пригодила към маниерите на своя съпруг, но сега вижда в него “виновникът за пропиления й живот”. Тя страда и е съпричастна към участта на военнопленниците. “В душата й кипяха недоумение и гняв.” Героинята заживява в трепетно очакване да види сръбския пленник. Това чувство изпълва мислите й: “Постоянно се хващаше, че мислите й се отправят към пленника и че желанието й да го види става все по-силно.” Неочакваното му появяване предизвиква особено вълнение у нея. Тя дълго е таила своята потребност от любов и щастие дълбоко в себе си. Тя е неудовлетворена от безрадостните съпружески години, които не са я дарили дори с деца. Затова Лиза опознава щастието едва, когато се запознава с Иво Обретенович. Тя е готова на всичко за любовта си, защото е открила смисъла на живота си. Любовта дава сила на Елисавета и благодарение на нея тя загърбва всички християнски и морални норми и се отдава на обичта си. Но в душата й се появява раздвоеност, сякаш в нея живеят две същества. Едното е “примирената, угнетена жена, чакаща пристъпващата насреща й старост, с безразлично отчаяние и тъга.” Това е нейният разум, който й дава спокойствие в живота. А другото – “непознато досега, вярващо, любещо и ликуващо” е част от сърцето й и желае да живее свободно и щастливо. Любовта коренно променя вътрешния свят на Лиза. Нейната промяна се дължи на освободеността на душата й, защото “човек се подмладява, когато душата му е свободна”. За нея тази любов е най-хубавото нещо, което се случва в живота й. Затова тя й се отдава с цялата си душа и сърце. Любов и щастие – това са вечните човешки ценности. Тях избира Елисавета. На фона на глада и мизерията по време на войната любовта се оказва по-силна. Тя възвисява Елисавета и й помага да възвърне своята независимост, да открие смисъла на живота. Тази любов, която тя изпитва към Иво, е толкова силна и прекрасна, че остава най-хубавото нещо в живота й. За героите в повестта тя е едновременно свобода и право на избор, макар да им е отсъдено да ги защитят с цената на живота си. Лиза предпочита да избере смъртта пред живота без любимия човек. В повестта “Крадецът на праскови” на Емилиян Станев обичта между хората застава над войната, болката и отчуждението. Побеждава чистата и възвишена любов на двамата герои, макар и невъзможна сред ужасите на войната. Големият български писател с голямо художествено майсторство ни внушава идеята, че без любов, свобода и щастие човекът не може да бъде човек.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × 5 =