Косачи – Елин Пелин

Разказът „Косачи” е публикуван през 1903г. В списание „Демократически преглед”. С него се открива първия сборник от разкази на Елин Пелин. Героите в творбата са косачи- хора на изнурителния полски труд, напуснали родния си край, поради недоимък. Това е разказ за тяхната неволя в чуждия край, за тъгата по дома и близките. Те откриват утеха в мъдростта на приказките и в тъжните песни за раздялата и изневярата. Разказът е изграден като спор за това има ли място измислицата в човешкия живот. Словото притежава способност да измъква човека от истината. Именно приказките и песните помагат на Лазо да осъзнае, че любовта е най-важното нещо в живота. Те помагат на човека да разбере, че е човек, трансформират страданието и омразата в любов. По повод разказаната от Благолажа приказка се разкрива сблъсък между вижданията на различните герои за статуса на словото в човешкия живот – приказката като измислено ненужно нещо и приказката като създаваща свят, като даване на възможност на хората да разберат себе си. В началото на разговора между косачите, Лазо се противопоставя на твърденията на Благолажа във връзка с истинното и приказното. Но накрая на творбата той скрито се съгласява с думите на приятеля си като напуска косачите, за да се завърне при любимата. Литературата отдавна отразява силната връзка между природния и човешкия свят. Точно тази връзка е един от изворите на красота и хармония, както личи и от разказа на Елин Пелин.Тук пейзажът е неделима част от цялостното внушение на творбата. Той е свързан и с преживяванията на героите. Разказът”Косачи” започва с незабравимата природна картина на прохладната лятна нощ над безкрайното Тракийско поле. Пейзажът е одухотворен. Той създава внушение за тайнственост и приказност и чувство за нежен лиризъм. Чрез него автора ни запознава със своите герои – „петима селяци от загорските краища”, чиято участ е да бъдат далеч от дома, да се трудят, за да има как да преживеят. Природните картини в разказа са описани с помощта на много изразни средства. Използвани са метафори(Марица разказва “невнятни приказки на нощта”), епитети(”лениво спокойствие”, „копринена река”). Описание на природата се появява в още два важни момента. След края на приказката за царската дъщеря, чиито коси задушавали царските синове, косачите чуват далечния „тънък писък като жален стон”. Петимата мъже потрепват от зловещата атмосфера, след тайнствената приказка. Природно описание намираме и след края на песента за „невярната булка Стояница”. Елин Пелин представя природата в момент на покой, който контрастира с безсънието на Лазо. Разказът е изграден главно от диалога. Разказвачът ни въвежда в житейската ситуация чрез речта на героите, но не коментира темата на разговора или поведението на героите. И все пак се внушава авторовото отношение към главната тема на разказа, а именно, че неистината е не по-малко важна и ценена от истината.В Елин-Пелиновия разказ социалното битие на героите остава на заден план, за сметка на романтиката и мечтите. Когато човек осъзнава истината за своя живот, не му остава нищо друго, освен да се вслуша във приказките и песните. Именно в тях народа влага своето съзнание, за да не пада духом и в най – тежкото време. Приказното ни помага да развиваме въображението си, което може да предостави на човека нов поглед към живота, да открие други светове. При негодуванието на Лазо от разказаната приказка, Благолажа му отвръща :”Ама защо ти е тая пуста истина”. Във всекидневието ни сме заобиколени с обикновени неща. Благолажът не иска да разказва за „дрипавите гащи на дядо Тодор” или за „смачканата калимавка на дядо поп”. Той не иска да разкава дори и за собствения си тежък живот като косач, който тъгува по дома. Благолажът има трезва представа за истината, но след тежкия и уморителен ден не му остава нищо друго освен да забрави поне за кратко истината. В разказът наблюдаваме два типа реч – поетичната и прагматичната. Чрез поетичната реч са описани природните картини и приказните образи. Сравненията използвани в приказката за царската дъщеря с черни очи, със самодивски целувки, изсмукващи живота, контрастират на пенкиния образ. Жената на Лазо е „бяла като сняг” и „пъргава като нощта”. От друга страна в разказа са представени разговорите между героите и репликите на скептично настроения Лазо. Той твърди че приказките са „бабини деветини”, но накрая променя начина си на мислене(„Какво правя аз тук”). В този момент Елин Пелин озвучава взетото решение с песента на щурците, които тихо църкат „Пенка, Пенка, Пенка”. „Косачи” е разказ, в който главната тема е за мястото и ролята на словесното изкуство в живота на обикновения човек.Творбата не е известна само с красивите си природни картини. В разказа откриваме мъдрости и поуки, научаваме важната истина, че приказките и песните помагат на човека да разбере, че е човек.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

10 + one =