КОПНЕНИЕТО ПО ЛЮБОВНИЯ БЛЯН В СТИХОТВОРЕНИЕТО “ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО”

Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едни от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия. За Яворов обичаната жена е ангел, чистотата и невинността са доминиращи белези в нейния образ. Любовта на поета към Мина Тодорова му дава възможност за ново душевно равновесие, облекчение, спокойствие и удовлетвореност. Това съживяване на духа намира израз в едно от най-хубавите стихотворения на Яворов, “Ще бъдеш в бяло”.Тук лирическият герой копнее да се освободи от безверието, жадува успокоение и радостни тръпки в живота. Любовта му дава жажда за живот, желание отново да почувства трепетите при откриване на света. Моралната мощ, която тя вдъхва на поета, е по-силна от всички тежести и разочарования , защото нейната опора е мъдрият опит от предишното лутане в „среднощни тъмнини”. В творбата любимата идва сякаш от бъдещето, за да освети със сиянието си душата на лирическия аз. Ползваният символ – на маслиновата клонка е знак на надеждата, на новото начало. Белия цвят и светлината са носители на чистотата и непорочността на любимата: “Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло” Тук жената е видяна като въплъщение на не досегнатия от злото дух, като съвършено творение, идващо от райските градини. Любимата дава едно жизнено чувство, провокиращо увереността в доброто и красотата: “света прогнил от зло не е, щом то е твоята родина” Новите битки ,огорчения и тежки изпитания няма да са все така страшни и пагубни за поета. Дори целият свят да се окаже в развалини ,той би имал сили да го изгради отново за любовта си: “Аз бих намерил и тогава даже отломки ,от които да създам нов свят за двама ни ,и свят ,и храм”. Любимата изглежда повече като отражение на един блян в душата на лирическия герой, отколкото реалистично отражение на жена. Образът й е безплътен, поетът по този начин издига в култ духовното начало в жената. Любовта, която вдъхновява и събужда духа на човек за нещо красиво, е като пътеводител в творчеството на Яворов. Той я идеализира и утвърждава мястото й в човешкия живот, като дарител на душевния мир.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × 2 =