„Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея” – есе

Библията е паметник на историята на човечеството. Книга, която ние не трвбва да променяме, а да я оставим тя нас да променя. Това е книгата на Истината. В епохата на Средноековието т е била не само извор на вяра ,но и на знания и норми на поведение. Оказала е оромно влияние върху развитието на средноековната наука,култура,изкуство и светоглед. Книгата на Книгите. Грехът – това е нарушаване на нормите и законите. Нарушаване на Десетте Божи заповеди и не зачитане на Божията воля. Понятието за грях е религиозно, то е приложимо само към лица, които приемат християнския закон, изповядват вярата в Бога и поради това се намират в «църковната ограда». Който е вън от Църквата, той не е способен да осъзнае напълно своята греховност, да види цялото си падение, да се ужаси от цялата дълбочина на своята заразеност от тази смъртоносна болест, да почувствува изцяло отдалечаването си от Бога и от истината. Грях и наказание. За всяко постижение си има възнаграждение. По този начин за всеки грях си има наказание. Адам и Ева като извършват грях в райската градина, биват изгонени и наказани. Но и така е правилно. Затова има и толкова правила, за да бъдат спазвани. Въпреки че някои смятат, че правилата са писани, за да бъдат нарушавани. Незачитането на основните родови ценности е прегрешение. Основна ценност е животът, запазване на кръвната връзка, запазване на брачната връзка. Исус е роден от Мария, но Йосив не е неговият баща. Още преди да са се събрали, се оказало, че тя била непразна от Духа Светаго. Бащата е главата на семейството и много важен за едно дете, но разпадне ли се брачната връзка, разпада се рода. Съвестта е субективна категория. Зависи от отговорността, която човек носи, нравствения пример, който човек има пред себе си. Приспана е съвестта на хората, който спасяват разбойника Варава, а обвиняват и разпъват на кръста Христос. Но кой може да съди хората за греховете им? Единствено този, който няма грехове, но безгрешни хора няма. Любовта е тази, която ни кара да жертваме себе си в името на онова така бленувано щастие. Любовта ни помага да опознаем себе си, вярно е, но и често въобще не можем да се познаем. Любовта е онова чувство, което ни завлича във вихара си от желания. Блудницата извършва грях от любов. Книжниците и фарасеите искат от Исус да каже какво да правят с тази пропаднала жена, да изпълнят ли това което повелява закона, а именно да я убият с камъни. Божият син не отговаря на този въпрос, защото ако успори закона даден от Моисей това ще означава да бъде обвинен и съден, за това че не почита законите дадени от самия пратеник на Бог. Надига за миг глава, но не за да каже убиите я или пощадете блудницата, а за да каже „ който е без грях, нека пръв хвърли камъка върху нея”. Силни думи, които са достатачни, за да възпрът талпата готова да погуби грешната жена. Никой от тях не посмява да хвърли и един камък, защото всеки от тях е грешник. Кой по- малко, кой повече, всички те са хора и като такива правят грешки, от които после да могат да се поучат. Няма безгрешни хора, но човек, който се поучава от грешките си е мъдър човек, а този който се поучава не само от своите собствени но и от тези на другите и се старае да не ги допуска е с една крачка по близо до бог и божието царство. Човек няма как да не извършва грехове, но преди това трябва да помисли за примера, който ще даде на младите, да помисли за наказанието и накрая да поиска прошка. Както и от другите и сам на себе си да прости.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

10 − six =