Кои човешки ценности се потъпкват от бедността, глада и безнадеждността?

Първо, за да разясниме кои ценности се потъпкват от глада, бедността и безнадеждността, трябва да сме наясно с това какво представляват ценностите. Има универсални ценности наложени от обществото, морала, църквата и вярата. Има и такива, които са строго идивидуални, които си ги налагаш на база житейския опит. Според някои животът е най-всишата ценност, според други такава е свободата, а според трети – любовта и семейството. Но все пак какъвто и вътрешен измерител да имаш, какво за теб са ценностите индивудуално, ти много трудно би постигнал, която и да е от тях, ако живееш в глад и бедност.

Истината е, че без надежда, без планове за бъдещето, без възможности да преживееш днешния ден и да дочакаш утрешния, човек не би могъл да запази която и да е от важните за него ценности. Истината е, че материалното благосъстояние не е определещия фактор, който да те направи щастлив, но Пенчо Славейков, както и много други автори, осъзнават, че не може да има творчество, да има преследване на идеали и мечти, ако не знаеш дали ще има какво да сложиш на масата. Много е трудно да поддържаш достойнството си, свободата си, любовта си, та дори живота си, ако си обречен на едно черно, монотонно, безнадеждно и отчайващо съществуване. Отчаяш ли се, загубиш ли надежда, и започнеш ли да се будиш сутрин без визия за деня си и без планове за утрешния, то ти си погубен. Нито една твоя ценност, нищо, което е ценно за теб, не би могло да съществува, не би могло да продължава да те крепи, защото загубиш ли надежда, ти губиш себе си и всичко, което притежаваш.

Ако приемем, че ти си от онези, за които животът е висша ценност, то какво би бил живота за теб, ако ти не знаеш кога най-после ще бъдещ сит? Или пък не знаеш, дали някога ще повярваш в собственото си бъдеще? Какъв живот би бил това? Или, ако ти си от хората, определящи свободата за висшо благо, то къде би я намерил, или как би я запазил, ако не знаеш, или не искаш да знаеш, дали в утрешния ден ще има слънце за теб? А любовта? Как би могло да има любов без надежда? Загубиш ли вярата, че за теб ще дойдат по-добри дни, загубиш ли вярата, че човекът до теб ще те обича въпреки теб, как би могъл да запазиш любовта си, как би могъл да останеш щастлив?

Истината е, че не би могъл. Не би могъл нито да живееш, нито да си свободен, нито да си влюбен. Не би могъл да запазиш нито една от изконните ценнности, ако си вторачен в сивото, безнадеждно и мизерно същестувание. Ако искаш, ти да запазиш ценното в живота и ако искаш за теб да се появявяват все по-ценни неща, все повече неща, за които си струва да умреш, то ти трябва със зъби и нокти да се бориш, да запазиш искрицата надежда, да запазиш планът, който да ти даде възможност никога да не си беден и гладен. Истинската битка на човек е не с другите, не е със средата, в която живеем, а с безнадеждността и отчаниято. Побеждавайки тях, ти ще имаш всичко останало.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nineteen − 16 =