Коварното, скрито зад маска, лице в комедията “Тартюф”

Комедията “Тартюф” на Молиер е шедьовър, който е запечатал не само умовете на своето съвремие, а нещо значително повече-същностните черти на човешката природа. Комедията изобричава лицемерието, което някои хора прикриват зад благовидната маска. Молиер осъжда лицемерието, мнимите добродетели, наивното лековерие и безотговорността, които са пуснали корени във всички сфери на живмота. Произведението се превръща в драматична творба, която не слиза от световните сцени до днешни дни. В комедията “Тартюф” на Молиер е представен светът на измамата, коварството и любовта. Един неблагочестив набожник, прикрит зад маската на добродетелен човек, коварен и лицемерен по душа, се стреми да разруши семейната хармония в дома на богата парижка буржоа. Вмъкнал се коварно в семейството на Оргон, мошеникът Тартюф завладява съзнанието на стопанина с лъжливата маска на благочестие, благоприличие и със самочувствието на божи представител. Със прикрито нахалство, лакомия и безочие, опитния Тартюф е прикрит зад маската на добродетелност. Успява да спечели доберието на Оргон и на госпожа Периел. С фалшивото си благочестие, с надменното си самочувствие на божи представител, опитния интригант успява да проникне в дома на Оргон. На обаянието ме се поддава и госпожа Перенел, а негов негов помощник и последовател е слугата Лоран. Но срещу тях се изправя здравомислещият Клеант, буйната и открита Дориана, прямият Дамис, смелата Елмира, плахата Мариан, честният Валер. Това противопоставяне дели героите на своеобразни двойки-Тартюф и Клеант, Оргон и Дорина. Но най-интересен е образа на Тартюф. С отрицателната си сила той черпи от четирите основни черти: Първо умението да мами хората и да ги прелъстява с думи и действия, второ-умението му да говори и да доказва правотата си, трето-изградил си е образ на светец и четвърто-умението му да прикрива основната черта на характера си алчност и лицемерие. Преследвайки своите користни цели, възползвайкисе от човешкото лековерие, той не се спира пред нищо, застрашава не само устоите на семейството, но и на обществото. Владеейки до съвършенство техниките на превълащенията, набожния лицемер изминава дългия път на моралната деградация, превръщайки се на злодей. Заловен от Дамис и Елмира в нарушение на собствените му думи. Тартюф успява умело да заблуди Оргон, да обърне ситуацията срещу обвинителите и да излезе не само сух от нея, но и като несправедливо обвинен свят човек, готов да понесе какви ли не хули в името на чуждото спасение. Тартюф умело набелязва целите си и ги следва като по пътя към осъществяването им отстранява противниците си. Комедията се превръща в морална присъда. Постигнал целта си Тартюф разкрива истинкото си лице, но лицемерът съвсем не е смутен от това, напротив разобличен, той се готви да накаже благодетеля си и семейството му за това че са “прогледнали” и спокойно се надсмива над Оргон, канейки се да се възползва от плодовете на своята измама. Той иска да присвои имотите му повлиян от лицемерието, хишническата страст към присвояване, които нарушават моралните норми. ~*~ “Маската” на Тартюф е религията-тя е база за манипулиране, за обсебване на човека, тя е оръжието му в битката. Молиер създава комедията като изобличава явление установило се във Франция през 17 век. Всяка епоха ражда Тартюфовци, но днешните са много по изибретателни, Много често срещаме хора крачещи по улиците с празен поглед, злобно изражение и посърнали души. Днес когато в стремежа си да отцелеем мнозина от нас забравят за добродетелите, погълнати от мечти за по-добър живот и надежда за забогатяване, измамата, лицемерието и алчността са ежедневие, те крачат редом с нас.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

12 − 9 =