Карнавалният и истинският свят в стихотворението „Маска” от Яворов

Светът на Яворовия лерически герой е свят на самотния разум,свят на раздвоения човек,който не може да намери своя покой.Затворен в мрака на този свят,той е принуден да носи в себе си неутолимо страдание ,разяждаща жажда по познание,която не може да бъде удовлетворена.един от водещите мотиви,свъзани с раздвоението,е мотивът за маската,който се среща своеобразно трансформиран в много лирически творби.В едноименното стихотворение „Маска” този мотив се развива в различни посоки,сплитайки почти всички ключови проблеми,характерни за „късното” Яворово творчество. В световната културна история карнавалът е свързан с ритуала и празника.Именно в него са показани онези начала,които снемат битовото ежедневие на индивида и го насочват към вечните роли ,към света на идеалните стойности.празникът преодолява самотното съществование на човека,изграждайки ритуланото единство ,съединявайки го с другите в общността.В стихотворението на Яворов обаче тази представа за карнавалното е преосмислена .Бродещият лирически Аз не се чувста приобщен към света на хората.Нещо повече –унифицираното множество в „Маска” има само ролята на общ фон, пред който самотата на Аза продобива още по-големи размери. Ако каранавалът по принцип се свързва с представи за веселие ,музика и усмихнати лица,то в поетическата творба на Яворов той е обрисуван не толкова като забава ,колкото суетня и шумотевица –безсмислената вечна суета на живота.В традицията карнавалът е събитие ,което предлага на човека готови отговори за света и мястото на индивида в него.В стихотворението на Яворов лирическият Аз се лута в търсене на „свръхземните сили ,които никой век не разреши”.Ако веселата тълпа на карнавала символизира житейските наслади ,плътското начало,то самотният лирически човек ,потънал в своята печал и залутан сред другите ,прилича на скръбна сянка и ненапразно му подвикват:”Хей смърт,дай на живота път!” „Маска” е творба, изтъкана от контрасти –контрастират светът на лирическия Аз и светът на тълпата ,контрстни са жизнерадостната маска на вакханката и маската на смъртта ,която носи Азът.Вечното веселие на шумолящия живот контрастира на мъчителните въпроси ,които си задава героят. От контраста се пораждат важни проблеми в стихотворението –коя е истинската действителност ,къде е границата между живота и смъртта ,кое е истина и кое лъжа.Може би най-важният от тях е : има ли въоще граница ?Не е ли животът просто една маска на смъртта ?Не е ли денят маска на нощта? „Смъртта- не виждам друго в белия кивот На твоите скрижали тайни,оживот! В лириката на Яворов има стихотворения ,в които неведението ,мракът и безнадеждността не са представени като изконни,а като нещо дошло впоследствие.И в трагизма на това настъпване прозвучава темата на ослепяването,стъмняването.Така е и в „Маска”: „Беше ден, свалих аз маската му и пред мен въздъхна нощт и вече се не съмна.” В творбата суетящият се свят създава представата за нещо изкуствено ,в него шестват хора-маски,сипят се конфети и се веят изкуствени лозови листа. Самият Аз също е една от лутащите се маски-самотен търсач,човек,на границата между света на божествения космос и на обикновения свят.Но какво е маската?Едно от съмненията ,което се поражда в текста на творбата ,е:не е ли маска и страданието,скръбта,самотата на мрачния търсач?Защото смъртта е също персонаж в суетата на празника>за разлика от традиционния карнавал обаче ,в който смъртта е част от живия живот ,в стихотвореноето тя е „ужасен призрак” за човека.Но този призрак е … самият човек.В този аспект интересен е образът на вакханката-жена ,която носи маската на живота и символизира красотата,веселието и сетивните радости.Но не бива да забравяме ,че тя е също маска.А маската е свързана с игривото начало,с ролята,с заемането на определена поза. Стихотвореноето „Маска” повдига един от централните въпроси на Яворовото творчество –каква е мисията на поета и имат ли смисъл духовните усилия .И един от възможните отговори ,заложени в творбата ,е,че мисията на твореца е да осветио своето разкъсано от противоречия съзнание ,защото отговорите не са някъде навън,във видимия свят ,а са скрити „вътре” в сърцето на всеки човек.Загадката на битието е шифър ,който сме обречени вечно да разчитаме погрешно,ноза едно с това според поета смисълът на човешкия живот е в разгадаването ,във вечното търсене на страдащия и чувстващия дух.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × one =