Какви черти на старобългарски писател проявява Черноризец Храбър в съчинението “За буквите”?

В съчинението “За буквите” Черноризец Храбър проявява всички черти, типични за старобългарския писател: религиозен мироглед, скромност, трудолюбие, любов към книгата и знанието, патриотизъм, демократизъм, хуманизъм. В това ни убеждава задълбоченият анализ на единственото достигнало до нас съчинение на този автор. Старобългарският писател ни е далечен по време. Затова и неговият мироглед е твърде различен от нашия. Той е религиозен. И това е съвсем естествено, като имаме предвид духа на епохата. Но в мирогледа на Черноризец Храбър има нещо, което ярко го отличава от неговите съвременници. Авторът често пъти позовава на “светите книги”, твърди, че “човеколюбецът бог… смили се над човешкия род, изпрати му Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж… ”. Един от най-солидните му аргументи в защита на славянската писменост е, че тя е създадена от “свят мъж”, т.е. християнин, а гръцката – от “елини езичници”. Но в същото време той става изразител на изключително прогресивни за времето идеи. Малко след като е твърдял, че славяните дължат писменността си на “човеколюбеца бог”, той убедително разказва за нейния съвсем естествен, закономерен, земен произход. Нещо повече: давайки примера с първата буква от три букви – славянската, гръцката и евреъската, Черноризец Храбър недвусмислено утвърждава мисълта, че всяка писменост е съставена по този начин. Той утвърждава идеята за приемствеността, съществуваща между старите и новите народи. Изключително прогресивна за времето е и демократичната идея за правото на всеки народ на духовно развитие и културно самоопределение, като имаме предвид колко могъщи и силни били триезичниците, зад чийто гръб стоели Римската католическа църква и Цариградската патриаршия. Думите на Черноризец Храбър: “На това какво да кажем или що да речем на такива безумци?”, ни припомнят словото на Константин Гилософ на събора във Венеция: “И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи?”. Черноризец Храбър разобличава реакционната триезична теория смело и находчиво, достойно за последовател на Кирил и Методий. Но авторът на съчинението “За буквите” наистина се извисява твърде много над средновековния мироглед с идеята за развитието, на която дава израз към края на втората част. “Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път”, обобщава той, след като е завършил разказа си за историята на гръцката писменост и още веднъж е осмял невежеството на своите противници, доказвайки аргументирано, че и писменността на елините е претърпяла дълго развитие, за да стигне до днешното си съвършенство. Черноризец Храбър е изключително скромен творец, както всички свои събратя по перо. Никъде той не казва дума за себе си, ако изключим това, че все пак не е оставил съвсем анонимно съчинението, а го подписва с псевдонима, достигнал до нас. Черноризец Храбър – “черноризец”, т.е. духовно лице и ‘храбър” – вероятно да предупреждава хулителите на славянското писмо за най-яркото качество на противника, да предупреждава, че битката с тях ще се води до постигането на пълна победа. Това и нищо повече. Всичко друго, което откриваме в съчинението за неговия творец, е по косвен път: ревностен последовател на Кирил и Методий, съвременник на учениците на двамата братя, изключително талантлив творец, който слага началото на българската публицистика, прогресивна личност, която се нарежда между най-ярките и образовани умове на своето време. Но всичко това писателят е казал неволно за себе си, ивлечен от своя патриотичен и хуманистичен порив. Всичко това е родило и една от най-интересните хипотези за личността му: че зад името “Черноризец Храбър” се крие сам цар Симеон! Защото Симеон бил “черноризец”, преди да стане цар, защото се занимавал с литературна дейност и бил между най-образованите и умни люде на онова време ( получил образованието си в Магнаурската школа ). Но съвременният читател в никакъв случай не може да приеме всичко казано за Черноризец Храбър като “дар божи”. То свидетелствува за други типични черти на старобългарския писател, които откриваме и у Черноризец Храбър. Това са трудолюбието и благоговейната любов към книгата, към знанието. Само изключително трудолюбие е позволило на твореца да борави с толкова много факти от историята на славянската и гръцката писменост, от историята на други народи. Плод на денонощен труд е и изящното слово на писателя. То е свидетелство за висока литературна култура на Черноризец Храбър, постигната при постоянна и упорита работа с перото. Дори да не бяха думите в края на съчинението: “Има и други отговори, които другаде ще кажем… ” това слово щеше да е достатъчно убедителен аргумент в подкрепа на твърдението, че съчинението “За буквите” не е единственото творене, излязло под перото на този даровит писател. Съдържанието на съчинението “За буквите” ни убеждава, че авторът е пристъпил към подписването му, преди всичко воден от своята любов към книгата, източник на знание и сила. Старобългарският писател съзнава нейното обществено значение. Съзнава, че Голи са всички народи без книги, защото не могат да се борят без оръжие с противника на нашите души и са готови за плен на вечната мъка. Затова Черноризец Храбър с такава страст защитава славянската писменост, без която не би могло да има славянска книга. А те са “светлина”, “животодатен извор”. Но, прочитайки съчинението “За буквите”, за нас става ясно, че всичко, на което писателят е дал израз в него, е следствие от най-ярката черта на твореца. Онова, което е предизвикало всяка негова дума, е патриотичното му чувство. То е накарало писателя неуморимо да се рови из книгите, за да намери необходимите сведения, да се залови за перото и да пише, то е родило вдъхновението и “кириловската страст”, с която защитава славянската писменост. В края на съчинението Черноризец Храбър дава страстен израз на родолюбието си. Той изразява гордостта си от духовния напредък на своя народ. И в същото време съчинението “За буквите” е прослава на славянството, защото съвсем живо е съзнанието на автора за славянския произход на българите. Защитавайки славянството и правото му да има писменост, Черноризец Храбър защитава правото на всеки народ на културно развитие и самоопределение. Още в началото на съчинението той внушава мисълта, че славянската писменост се е родила от нуждите на живота. От всичко, разказано за гръцкото писмо, става ясно, че и то е възникнало по същата причина.И затова авторът нарича хулителите на новата азбука “безумци” и “окаяните”. Такава мисъл – всеки народ се развива, израства духовно, и това е негово свещено право – може да изкаже само истински демократ и хуманист. През Средновековието тези хора били малцина. Така авторът на съчинението “За буквите” се очертава пред нас наистина като “талантлив писател с висока култура”, като “прогресивна личност и патриот”, като носител на типичните черти на старобългарския писател. Въпреки че нищо не е казал за себе си, за него ние знаем твърде много. Защото, както казва неизвестен мъдрец от времето на хан Омуртаг: “Човек, дори и добреда живее, умира и друг се ражда. И нека роденият последен, като гледа тези писмена, да си спомни за оногова, който го е направил”. Нека си спомни и се преклони!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twenty − 18 =