“Йохан” – Христо Смирненски

За поемата си „Йохан” Христо Смирненски казва : „Йохан е наш… Йохан съм аз, и ти, и всички работници борци”. Това е и единствената негова творба ,в която най-ярко е индивидуализиран образа на осъзнатия работник. Смирненски развива и любимата си идея за безименния герой, който се бори не от суета и не заради слава, а защото не желае да бъде повече унижен. В „Йохан” авторът влага познатите ни вече черти на световния пролетарий – комунистическа убеденост,сила,мъжество, революционен оптимизъм. Тук се крие и силата на монументалния човек. Той е работникът с чук в ръка, но и работникът – борец. Поемата започва и завършва от една и съща картина , напоена с тих и спокоен лиризъм. Чрез тази рамкова композиция изобразяваща очакването на Йокан, Смирненски показва очакването старият свят да бъде разрушен и да бъде сътворен новият. Между двете композиционни части е разкрита чрез отделни сюжетни мотиви трагично-лиричната гибел на Йохан. Високото съзнание на младия работник , неговата решителност и дълг към човека не действат над бащиният и семейният дълг. Йохан прекачва прага на своя дом и без да се обръща назад. Той тръгва по новия път – пътя на революцията. Личната драма на лирическия герой е съобразен художествен похват на психологическо въведение в трагичния и велик час на бунта. Миг след това Йохан е сред огъня на барикадните димежи. Вихърът на кървавия бой контрастира на тишината в първата картина. Героят тук „бе непознат”, „и непознат остана”. С това повторение Смирненски не обезличава героя, а показва, че за бунта не е важна човешката единица, важна е тълпата. Подчертава се, че постигането на революцията става от всички – и от младия мъж, и от „старец белобрад”. Смъртта е между всички, тя не подбира своите жертви. Тя е главният герой на бойното поле.Лиричното набира инерция все повече и повече , за да стигне до кулминационния момент в творбата, разкрит в диалога на Йохан с враговете. “Безумци! Всяка капка кръв, пред вас ще бликне, нови, хиляди борци! Веч бий дванайсетия кобен час И ще сразим престъпната ви власт! Елате Вий, Елате подлеци!” В тези стихове См внушава идеята за смъртта и безсмъртието за нерекъснатата приемотвеност на живота и борбите. Борейки се, робът се превръща в „исполин”. С гордия вик „Челата горе!” се обобщава образа на величавия, на монументалния човек. Той е изпълнен с гордост, доблест и достойнство. Йохан умира , но умирайки за свободата на своя народ той се обезсмъртява. Смъртта е геройска, желана. Видяна е като един осмислящ живота предел, носещ безсмъртие. Тава е най-високото призвание на всички безименни герои от барикадите, осъзнали, че само революцията ще възцари на земята “вихрената пролет” – символ на отърсване и възраждане на духовете. Така Йохан се превръщя в носител на нескрупния революционен оптимизъм, дълбоко присъщ на Смирненски и неговата поезия. Героите са загинали, останала е болката по тях. Идеалът е велик, защото е посветен на борбата за справедливост, но той не може да намали болката и да върне близките. В зората на свободата има повече мъка, отколкото празничност, защото по улиците, на които ще се роди новото, се усеща „смъртна пустота” заради тези, които вече ги няма.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

8 + 17 =