Йордан Радичков – “Нежната спирала”

Писателят Йордан Радичков в творбата „Нежната спирала” се опитва да отговори на едни от най-важните въпроси в света. Още преди хилядолетия човекът е започнал да открива тайните на Природата, за да отговори на въпросите, който се пораждат и да не се страхува от неизвестното. А всъщност страшното е това, че колкото повече е разгадавал тайните на природата, толкова повече се е чувствал победител. Защото постепенно е започнал да забравя, че истинският му живот е в хармония с неговия вътрешен свят и със света около него. Превърнал се е в завоевател. А защо е така? Трябва ли да е така? Всички животни живеят в синхрон с природата. Но изведнъж човекът се появява със оръжията си, с войните, които води и всички други начини, чрез които наранява природата.Той без да иска унищожава гори и води, в който живеят други същества. Вместо да се грижи за тях и да ги защитава, човекът ги унищожава, макар и непреднамерено. Изсичайки гори, той унищожава и ред животни, които живеят в тези дървета, или се хранят от техните плодове. От древни векове, хората са убивали, за да се изхранват, а сега продължават да ловуват, но този път за удоволствие въпреки че са цивилизовани и образовани. В божествена хармония са светлината и полета на птицата, но изведнъж се появява човекът със своята разрушителна стихия и превръща прекрасния гълъб от символ на красотата и свободата в олицетворение на уязвената природа. Птицата пише последното си писмо, изцеждайки кръвта си, и превръщайки се по този начин в “сива дрипа”. Алените спирали са изобразени на снежната пустош. Оставяйки “нежните спирали” тя иска да ни накара да се замислим, в какви сме се превърнали, как вредим на заобикалящата ни среда. Нежните спирали може би са укор към нас, хората, или повод за дълбок размисъл пад постъпките ни. В желанието си за по – добър живот, за щастливо и осигурено бъдеще човек се озлобява и загубва човешкото в себе си. Следите искрят върху белия сняг и странното е, че не разрушават природната хармония, но внасят смут в душата на ловците. Не се чува никакъв звук при падането на птицата. Не се чува и звук от ловците. И снегът си остава чист и светъл “без драскотина и без прашинка върху себе си”. Но в душите на ловците има не само прашинки, Там остава по една отворена рана и смущение. Впечатлени от знаците, които птицата оставя с кръвта си върху снега, мъжете се стъписват. Някакво особено чувство ги възпира да приберат своя трофей. Те не могат да преминат през първия кръг. А и не искат, защото на границата между живота и смъртта гълъбът ги принуждава да размишляват за стойността на живота. Осъзнават, че посегателството срещу съществуването е насилие срещу хармонията и намеса в природните закони. Ловците неизбежно са развълнувани и смутени. А онова, което не са усетили по време на пътуването си през гората, и при срещата с шипковия храст, го усещат сега. Това е най яркото предупреждение на природата. Човекът извървял пътя си от безумното насилие до мълчаливия размисъл е готов да се съжали за постъпките си. Природата понесла камшичения удар през “лицето” на шипковия храст е готова да им прости, ако се вгледат в себе си и преосмислят постъпките си. Спиралата, символ на съвършенството и познанието, очертана с кръвта на умиращата птица им напомня, че съществуването им е миг в безкрая и за да оставят следа, трябва да създават, а не да погубват.

loading...

One Response to Йордан Радичков – “Нежната спирала”

  1. есе на тема ако хората продължават да не чуват природата trqbva mi speshno molqvii ???

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × 3 =