ЙОРДАН ЙОВКОВ – “ШИБИЛ”

Целият живот на Йовков е белязан със знака на зрелостта на човека в отношението му към света. Емблена на неговото присъствие в българската литература е чистият хуманизъм. Филклорната песен,легендата и въобще паметта на народа задават опорните точки в изключителните пространства,които обитават Йовковите герои. Те са представени често като физически красиви,а обаянието на душевния си свят изявяват в някой преломен за тях момент,ала основно действащ е нравствено-естетическият критерий. Неслучаино сборникът „Старопланински легенди” започва с разказа „Шибил”. Водещи в него са темите за духовната свобода и за преодоляването на страха от смъртта. В литературния шед(ио)вър „Шибил” Йовков поставя вечните проблеми за любовта и смартта. Й.Йовков ни среща с изключителни герои,способни на силни чувства в моменти на върховни изпитания. И Шибил,и Рада,и Мурад бей са такива. Още в началото на разказа е подчертана изключителността на Шибил. Откроява се сред групата жени и Рада-нагласена,облечена в коприна и нагиздена с пендари,тя остава сама на пътя срещу страшните хайдути. Срещата на един силен мъж и една красива жена се оказва фатална. Самата епоха-страшна и романтична,е декор за техните изпепеляващи страсти. Началото на разказа провокира читателя-защо страшния,неуловим найдутин сам отива да се предаде? Той снема красивия ореол от легендарност и слава,белязали човешкия му земен път със знака на излючителното. Митът за героя започва да се руши. В мислите си героят се връща към съдбовната среща,която преобръща живота му. Изправили се срещу беззащитните жени,разбоиниците въплъщават Йовковата представа за злото и безчовечността. Те се подчиняват единствено на своя главатар-силен и мъжествен,но жесток и безмилостен. Но и този човек,погазил много закони,отнемал най-ценното-живота,е безсилен пред магията на любовта. Тя го врахлита неочаквано. Страшният Шибил е покорен от Рада-„чудна бърканица от жена,дете и дявол”. Той и се покорява без никаква съпротива-не игла,нож би могла да държи между зъбите си и от този нож той с удоволствие би умрял. Любовта е велик асила,необяснима и непредвидима,без правила. Влюбеният мъж не може да бъде хайдушки водач Шибил преживява странно преображение. Мъчително,но сладостно умира и „страшният хайдутин”,за да се ради човекът със страшна,белязана от възмездието съдба. Разцъфтявашото любовно чувство Йовков свързва с пробуждането на пролетта. Сваляйки от себе си хайдушките дрехи и страшното оръжие,Шибил се отказва от един начин на живот,в който е бил цар на планината и другар на орлите. В съдбоносния момент,когато героят тръгва към една усмивка,която „го мами”,Йовков представя физическата хубост на Шибил. Провокиран от нея,Мурад бей възкликва:”Какъв юнак!Какъв хубавец!”. Рада и Шибил се срещат в един духовно извисен свят на красота и любов,контрастен на реалния. Срещат се като равни и умират като равни и е трудно да се определи кой е по-достоен за възхищение. Шибил не чува майчиния писък,но протяга ръце,за да прегърне Рада,без да се страхува и да бяга от смъртта. Чрез гибелта си героят изкупва всичките си земни грехове и защитава правото си на свободен избор и човешкото си достойнство. Между двамата мъртви лежи червеният карамфил като символ на онази любов,пред която е безсилна и смъртта.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

12 − two =