ЙОРДАН ЙОВКОВ – “ИНДЖЕ”

Публикуван през 1926г. в сп.”Драматически преглед”, а през 1927 г. включен в сборника “Старопланински легенди”; вдъхновен по легендата за кърджалийския главорез и неговото духовно преобразяване, този разказ е най-силното Йовково обобщение за смисъла на човешкия живот и вечните ценности в него, за неписаните морални закони, управляващи човешката хармония. Разказът “Индже” изобразява пътя към покаянието, създава метафора за трудния път към нравственото познание. Текстът утвърждава идеята за греха и възмездието, което възстановява нарушения нравствен баланс. Разкривайки мъчително променящия се човек , страдащия злодей, който осъзнава нравствените норми, творбата създава внушение за сложността на човешкото и неговите проявления. Началото представя героя в момент на екзистенциален избор, съдбовно решение, а ретроспекцията убедително разкрива корените на настъпилата промяна, проследявайки стъпалата на грехопадението и моментите на нравствено проглеждане и осъзнаване на героя. Загубената морална норма, потъпкването на човешките закони, непознаването на ценностите тласка Индже по пътя на грехопадението /”Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота си, не се боеше от смъртта. Никога не делеше доброто от злото, никога не беше се запитвал кое е грях и кое не”/. Отдал се на стихията на злото, кърджалийският предводител отблъсква дори най-близките си- вдига ръка срещу верния си приятел Сяро Барутчията, който му спасява живота, отблъсква Пауна и любовта й, озлобява се /”Но откакто погледът на Пауна угасна за него, сърцето му се превърна в камък”/. Следвайки стремителния път на нравственото си падение, Индже стига до най-страшния грях – посича детето си. Пътят на моралното пробуждане на героя е мъчителен – започва от мисълта за изгубената любов. Индже се връща в спомените си към първата среща с Пауна , единствената жена, докоснала сърцето му, изключителна като него със силата на духа и обаянието на красотата си /”Хубава беше, тънка, висока. Но хубави жени беше виждал много. …в очите й няма страх, нито омраза. Ето кое учуди Индже.” /Изгубвайки Пауна и любовта й, той за пръв път проявява слабост /”нещо сладко се топи в гърдите му, от очите му се проронва сълза”/. Първата сълза, която проронва Индже в живота си, е символ на пробудената му нравственост. Проклятието на попа е поредният преломен момент в духовното обновление на героя . Обречен на самота , изоставен от Пауна, той все по-често се замисля за миналото, вижда очите на умиращия поп, чува ужасната анатема, произнесена от него, предусеща възмездие за сторените грехове, но все още не е пречупил разбойника в душата си/”Индже се гневеше на себе си, че се подгъва и усеща жалост”. Но закърнелите му сетива са пробудени – ”Като че едвам сега се отвориха очите му и той видя колко злочеста е земята из която вървеше”. Едва сега героят започва да осъзнава и разбира, да се вглежда в света около себе си и в собствената си душа. Срещата с дядо Гуди и жените помага на Индже да прозре новата си роля. Думите на стареца : ”Де такъв господар да имаме като тебе!” му подсказват в духа на народната образност необходимата духовна метаморфоза от “страшен разбойник” до “народен закрилник”. Тя е изразена и чрез песента на жетварките, канонизираща го като добротворец и клетвите на майките , чиито чеда е погубил. /”някъде още майки го кълняха”/. Духовното преображение на Индже, осъзнал силата на доброто, е представена метафорично чрез образа на цъфналата слива, аналогично успореден на разцъфналата за добротворство душа на героя. Текстът внушава Йовковата идея, че човечността и добротата могат да се проявят и у най-закоравелия престъпник. Осъзнаването на нарушените норми на човечност и приятелство продължава по време на болестта на Индже. Това е време на размисъл на границата между живота и смъртта /“за пръв път се беше замислил”/.“Тежката рана на гърдите му”, причинена от най-добрия му приятел Сяро Барутчията , е повод за дълбока нравствена преоценка. Жестът на замислянето и духовното просветление съответства на промяната в дрехите му . Осветлен, с озарена външност, красив и напет, героят е посрещнат в Урум Еникьой като спасител . Единството между етично и естетично извежда Йовковата идея, че красивият е надарен със способността да се прероди нравствено, да възстанови единството, хармонията между физическа и духовна красота. Съответна на просветлената му душа, нравствено пречистена, личността е готова да приеме смъртта като възмездие, грехът е напълно осъзнат като нарушение на нравствените норми. Индже поглежда на запад и осъзнава: “Най-тежкият ми грях е там. Трябва да отида и на тая страна”. Признанието и изкуплението на греха става на християнския празник “Света Троица”. Индже е близо до прошката, готов е да изкупи с пари греха си /хвърля торба жълтици/ ,Сяро Барутчията и Пауна са готови да му я дадат /”Кажете му ,че водя жена му, кажете му, че иде Пауна”/. Героят е привидно близо до щастието, постигнал е славата на добротворец, посрещнат е с почести, възвърнал си е любовта на Пауна, но единственият непростим грях, заради който получава възмездие е осакатеното дете, нарушеният родителски и нравствен дълг. Осъзнал необходимото възмездие, /”Много майки съм разплакал, Дойде и моят ред.”/ , Индже приема куршума като справедлива отплата. Но още по-страшен за него е вторият куршум- думите на баба Яна Калмучката , че е убит от собственото си дете. Неговият уродлив образ всъщност е образът на греховете на Индже, заради които той трябва да получи възмездие. Всяко престъпление трябва да бъде наказано, за да бъде възстановена житейската хармония. Разпознаването на очите на Пауна в очите на гърбавото е признание за погубената красота в живота , чието възмездие героят трябва да понесе, затова той не търси отмъщение, заповядва да не убиват детето. Разказът «Индже» утвърждава идеята, че стореното зло неминуемо се обръща срещу своя вършител. Творбата внушава, че цената на нравственото познание понякога е твърде висока, че пътят към доброто е труден, но човек трябва да намери куража да го извърви.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 + 2 =