Йордан Йовков – „Индже” – Престъпление и наказание

Проблема за греха и възмездието, за престъплението и наказанието в драматичния разказ „Индже” е свързан с този за любовта и нейната прераждаща сила. Това е духовната красота, под въздействието на която и разбойникът е способен да прояви човешките си чувства. Нравствените проблеми издават дълбоката убеденост, в съществуването на доброто у всеки човек – стига да се намери навреме кой да го събуди и увлече след себе си. Неслучайно още първата картина създава тягостно впечатление и внушава идейния и нравствения конфликт на героя чрез вникване в човешката му драма. Очертава се историческа картина за кърджалията със силен и въздействащ характер, способен да изживява драматични и разтърсващи чувства и страсти. Посегнал на собственото си дете в момент на ярост, Индже всъщност изгубва всичко. Рухва неговият свят. Сърцето му е на кръстопът – повече от шестнайсет години Индже стои между миналото и настоящето. Сърцето му носи раната от любовта, която така и не може да бъде превъзмогната – нито с жестокост, нито със самота, нито с мълчаливия размисъл – неизречен, но изстрадан: „Да биха се събрали костите на убитите, биха направили планина, кръвта би потекла като река…… Несе умори ръката на Индже да убива.” Неслучайно Индже започва да не се харесва на кърджалиите, които доскоро са му вярвали и безрезервно са го следвали. Защото погледът му е отправен натам накъдето е тръгнала Пауна. В спомените на Индже любовта към Пауна е все така силна. Тя е единствената жена докоснала истински сърцето му. Макар и късно, той осъзнава, че тя му е равна с покоряващата сила на духа и с женското си обаяние. Явно тези шестнайсет годни са подложили на преоценка целия изминат живот на разбойника и са го накарали да осъзнае вината си. Нравственият му прелом не би бил убедителен, ако веднага тръгне след жената, която обича – защото в такъв случай той би проявил човешка слабост. Той е самотник, който не знае как може да се довери на някого, когато става въпрос за сърдечните му вълнения. Той не може изведнъж да осъзнае какво е изгубил с тръгването на пауна – любовта, свободата, уважението, детето, доверието или себе си. Индже разбира, че и той е като останалите хора, които обичат и страдат. Едва сега той разбира разликата между доброто и злото. Най-сетне – след анатемата на свещеника, след срещата с дядо Гуди, след песента на жените – Индже разбира, че за любовта трябва да се воюва с красиви жестове и внимание, а не с жестокост. От вчерашния убиец и разбойник, който не се е замислял върху съдбата на другите, се ражда личност достойна за уважение. Ясна е тезата на Йовков, че няма лоши хора, стига да срещнат онези, които да ги обичат и да им помагат по пътя към доброто. Човечността и добротата могат да се появят и у закоравелия престъпник – стига да бъде разбрах и да му се прости за миналото в името на настоящето и бъдещето. Все още не е ясно дали има оправдание за престъпленията на Индже, вършени с години наред, с видимо наслаждение и неоснователна жестокост. Героят доказва, че може д апреосмисли живота си и да приеме възмездието – да бъде убит от ръката на собствения си син. Краят на разказа съвпада със смъртта на Индже, за да се рзбере, 4е когато човек е най-близо до щастието, го очаква възмездие като изкупление за миналото. Новата слава и възвърната любов на пауна едва ли могат да поставят ново начало в живота му, изпълнен с много смърт и човешко нещастие. Затова той не може да чуе последния вик на жена си, която също е продължавала да го обича – въпреки болката и оборчението, въпреки самотата и отсъствието на Индже, белязал живота и завинаги. Грехът на Индже е изкупен от неговата смърт. Той заплаща извършеното зло точно когато е на ръба на щастието и любовта, когато е най-близо до единствено скъпо нещо в живота си.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 − seven =