И в трагичната самота има гордо величие – образът на Антигона от едноименната трагедия на Софокъл

В цялостното развитие на старогръцката трагедия Софокъл се изявява като „майстор на характери”. Централният акцент в неговите творби пада върху непреклонността на човешката личност. Свидетелство за това е трагедията му „Антигона”. В нея героите защитават противоположни ценностни. След смъртта на Полиник Антигона е готова да го погребе, водена от обич към загиналия си брат и от неписаните морални и религиозни закони. Забраната на Тиванския цар Креон не е достатъчна причина, за да я спре. Следвайки сърцето и изпълнявайки дълга си, Антигона се превръща в трагическа героиня. Тя остава сама в последните с часове. Но въпреки това героинята запазва своето гордо величие, както в спори си с Креон и диалога със сестра си, така и в поведението си преди смъртта, и в избора си на начин да умре. В пролога на творбата Софокъл ни представя разговора между Антигона и нейната сестра Исмена. Зрителят има възможност да види яркия контраст между двете момичета. Антигона е силно развълнувана и настървена. Абсолютно сигурна е в решението си, докато Исмина е умерена, предпазлива и не желае да се противопостави на забраната, въпреки обичта към брат си. Когато Антигона не получава съгласие от сестра си, е една от първите и прояви на гордост: Не моля вече, не желая твоето съдействие, дори да би го давала. Антигона се стреми да запази своето достойнство, показвайки на сестра си, че няма нужда от помощ и би се справила чудесно и сама. В конкретната ситуация Исмена се показва по-слабата, а Антигона по-силната. Във втория епизод от трагедията Антигона е заведена при Креон. Тя ясно показва, че не съжалява за постъпката си, дори е горда с нея. Разговорът между царя и племенницата му протича бурно – двамата си разменят резки и кратки реплики. Опонентите в спора са две силни личности и никой от тях не желае да отстъпи от позицията си. В словесния двубой Антигона отказва да зачете авторитета на царя. Тя се държи изключително дръзко и неуважително. Достига дори до момент, в който обявява, че Креон не може да я уплаши: Знаех – смърт. Защо пък не? Дори без твойта заповед. Облага е за мене да издъхна предивременно. Та да живееш като мене в толкова Беди, смъртта не ще ли бъде щастие? Антигона е наясно с наследствената вина и знае, че греховете на предците и не могат да бъдат пренебрегнати или забравени. Девойката не се бои от смъртта, а се стреми към нея. Тук отново дъщерята на Едип показва своето гордо величие! Антигона излиза като победителка от словесния двубой, защото защитава вечните неписани закони на сърцето и е водена от топли лични чувства. Четвъртият епизод от творбата изобразява последните мигове на Антигона. Въпреки категоричните думи на момичето пред Креон, че смъртта е желана, виждаме проява на моментна слабост: Ах гледайте вий, граждани на града ми, как за последен път днес вървя и за сетен път гледам слънце, което вече няма да зърна! Поведението на Антигона е напълно нормално и човешко. Тя съжалява, че вече няма да може да се наслаждава на земните красоти. Но това съвсем не означава, че Едиповата щерка се разкайва за действията си. Антигона отново излиза с достойнство от ситуацията. Но трагичното в образа на героинята се проявява най- силно тук. В предсмъртните си часове тя е самотна. Няма го нито любимия й Хемон, нито сестра й Исмена, а Вуйчо й Креон е този, който е отредил смъртната присъда. Въпреки, че следва вечните морални закони, Антигона не може да избегне трагичната самота. В пети епизод, когато Креон се разкайва и отменя заповедта си става ясно, че вече е късно.Антигона сама е сложила край на живота си. Гордата и своенравна девойка не може да приеме бавна, мъчителна смърт. Трагичен е края на Едиповата щерка, на дори и в гибелта си гордото момиче запазва своето величие. Антигона отстоява докрай ценностите и убежденията си. Нейната кауза е благородна. Девойката се стреми да защити неписаните вечни закони. Именно това е основната идея на трагедията, поради което тя не губи стойността си е днес. „Антигона” е връх в творчеството на Софокъл и в трагическия жанр, защото в нея са поставени проблеми, валидни за всички времена.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 × 3 =