“История славянобългарска”

Във своята творба “История славянобългарска” Идеологът на бълг. възраждане Паисий Хилендарски се обръща към всички свои съвременници със пламенен зов.Тя има за цел да възкреси народното самосъзнание на поробения народ чрез достойния спомен за славното му минало. .Точно затова можем да наречем “История славянобългарска” страстен зов за национално осъзнаване. “ис.” изпълнява едновременно няколко функции:тя носи познание за миналото на нашия народ, спори и отхвърля неоснователните твърдения, изказвани от други народи, възхвалява достойнствата на българската нация. Чрез разказа за драматичното ни битие, авт0ра, макар и понякога далеч от историческата истина, извайва идеализирания лик на българския народ, който има духовна мощ сам да променя съдбата си: „Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим.” Една от главните задачи които си поставя Паисиий с написването на “Ис”.е да накара българина да цени родния си език.Историята на Паисий е гневна книга и този гняв е насочен към тези, които се отказват от своя род и език : “О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език?“. Този вечно млад апел свидетелства, че патриотизмът се е родил в борба и в борба ще се утвърждава.Паисий се опитва да „отвори” очите на „неразумните” за истината, за стойностите на родното. Просветителят идеализира миналото и героизира народа ни, за да докаже правото му на съществуване, развитие и бъдеще. Паисии възвеличава историческото минало на българите най-вече зада им напомни затова че някога и те са имали свое царство и са побеждавали други народи.Той осъжда българите които не ценят историческото си минало и по този начин цели да ги накара да се интересуват от своето славно минало,което той същевременно идеализира.Идеализацията на българските царе и на българския народ е постигната чрез сравнения с други народи.Паисий сравнява българите със сърбите и гърците като подчертава,че българите се отличават с храброст.За типична черта на гърците посочва ковварството и хитростта,а по отношение на сръбската история т0й отбелязва,че тя е безславна и по този начин противопостава сърбите с българите. В “Ис” Паисиий отбелязва процъфтяването на българската просвета.Той иска да покаже на българина,че освен със славни царе България може да асе похвали и със доста с бележити просветители и книжовници.Честите коментари на автора за произхода на светите братя К и М, за българския характер на славянската писменост и за големия брой български светци говорят за неговата пристрастност на патриот и будител за българско национално осъзнаване. Сътвореното на родния език извисява българите сред другите славянски народи и дава основание на Паисий да изяви възторга си от родолюбивото им дело : „От целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и свето кръщене.” “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е оставила завинаги своя отпечатък върху развитието но българския народ и неговата култура. . Чрез идеализацията на миналото Паисиий се стреми да пробуди българите за нов живот. Творбата разпалва патриотичната гордост на българина, която да го тласне към борба за национално освобождение и по-добър живот.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five + 13 =