Интерпретация на стихотворението “Кукувица”(Е.Багряна)

Стихотворението „Кукувица” проблематизира традиционните представи за жената като свързна с дома ,заявявя един нов морал на свободният избор ,на свободата да се спазват поривите на сърцето.Поетесата живее във времена където патриархалните норми,канони и редица други фактори и забраняват да бъде себе си и да се реализира като личност.Забраняват най-ценното за нея свободата на думите и в които като всеки писател тя намира утеха и сила.Може би поради тази причина първата строфа на стихотворението като обръщение към всички онези които се противопоставят на „Вечната и святата”: „Не видя ли не разбра ли още ?/Не веднъж ти го повторих не помагат билки и магии,/кой каквото иска да говори- ” Във време когато основната цел на жената е „да си намери мъж” ,да се грижи за дома и да отгледа потомство,където няма перспективи за лична изява Багряна забягва… Когато човек е лишен от нещото което обича най-много все едно е лишен от правото си на живот.

Нетрадиционната интерпретация на мотива за „напускане на дома” е удивителна . Ако при лирическите герои на повечето автори този мотив се свързва с висша кауза, мащтабна идея или мотивът за невъзможното завърщане в дома където това е интерпретирано като зловеща съдба,проклятие то за Багряна това е освобождаване от тираничните окови . Определяща себе си като аналогия на кукувица която няма роден дом и снася яицата си в чужди гнезда Багряна описва своите възгледи възгледи несъвместими с тогавашната деиствителнотст. „няма нибга аз гнездо да свия,/рожби румени да ти отгледам,/вкъщи край огнището да шетам.” Героинята на Багряна търси обяснението за своя характер и в прокобата на незнаината веда .Заради заклинанието сетивата на тази обикновенна жена са жадни за света . За това очите и немогат да се нагледат а ушите да се наслушат .Няма спасение за тази трагично-щастлива орис.И в края на дните си тя все още ще бъде „ненаситена , неизживяна”.Текста се разгръща под знака на отрицанието.Подчертава се непримиримостта на героинята и воинственото нагласие към света .

В поезията на Багряна традиционният за българската литература проблем за свободата получава специфична интерпретация.Бунтуваща се срещу предписаната роля на жената в обществото тя отстоява правата си също като роб борещ се за свобода от поробителя.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

16 − six =