Интерпретация на модела за културен герой в “Прикованият Прометей”

Древногръцката култура е изключително важна част от забележител- ното наследство, оставено ни от тази цивилизация. Макар и малко на брой, достигналите до нас епически, лирически, трагически и комически произ- ведения са истински образец на достойно за възхищение поетично изкус- тво. Те имат непреходна художествена стойност и крият в себе си ключ към разгадаване на ценностната система на древния елин. “Прикованият Прометей” на Есхил изцяло се вписва в тази категория. Митът за Прометей силно е вълнувал древните гърци. Мнозина авто- ри пресъздават неговия образ, но Есхил е първият, който го постава в цен- търа на сценично произведение. “Прикованият Прометей” е част от трило- гия, вклюваща още две трагедии : “Прометей – огненосец” и “Освободени- ят Прометей”, които не са запазени до наши дни. Пречупен през призмата на естетическите и гражданските възгледи на Есхил, образът на Прометей се схваща като най-последователния за- щитник на човешкия род, останал в световната литература като олицетво- рение и първопричина за човешкия прогрес. Неговата жертвоготовност при отстояването на избрания идеал удивлява всички следващи поколения и цивилизации. Прометей е “културен герой”, който се стреми човешкият род да про- съществува и напредва. Самият той е титан и е помогнал на Зевс да вземе властта над живия и неживия свят. Неслучайно сам разказва за това : Като видях това, реших, че най-добре ще бъде, ако ние двама с майка ни решим да станем Зевсови поддръжници. Бладогарение не мене… Въпреки това Прометей не подкрепя Зевсовото решение да изтребят хората. Тoй е силна личност, която отстоява принципите и идеите си в пол- за на човечеството. Носител е на ново мислене, напълно различно от мис- – 2 – ленето на самите олимпийски богове. Зевс смята, че хората трябва да бъдат унищожени и после да се създаде нов, по-добър човешки род. Прометей се изправя срещу божествената воля на Зевс, воден от хуманни подбуди. Спо-ред него развитието на човека ще подобри неговата същност.Това развитие трябва да е плод на вътрешно желание за промяна. Затова Прометей взема огъня от божествения Олимп и го дарява на хората. Това е началото. Той им е посочил пътя, по който трябва да вървят. Саможертвата му в името на простосмъртните е непонятна за Оке- ан, Хермес, за самодържеца Зевс и неговите слуги Власт и Сила. Нито един от тях не може да вникне в смисъла на великото му дело и да оцени негова- та смелост. Всички смятат жертвоготовността му за проява на неблагораз- умие и слабост. Тези, които не са способни да го разберат, го мразят. Дока- зателство за това са думите на Зевсовия слуга Власт към Хефест : Мрази го! Бог е, но на боговете е пръв враг – той даде твоя дар на смъртните! Повечето божества се подчиняват на Зевс безусловно, без да смеят да се опълчат срещу неговата сила и гняв. Прометей има не само смелостта да се противопостави на върховния бог, но и го прави открито – с пълна увереност в правотата си.Той понася незаслужено страдание заради хуман- но дело. Не променя позицията си, защото вярва в по-доброто бъдеще на човешкия род. Затова и открито признава дръзката си постъпка, с която разгневява Зевс: …Аз знаех всичко предварително. Да, чуйте: исках и така сгреших! Пострадах сам, помагайки на хората. Благодарение на пророческите си способности, титанът знае предва- рително колко много болка и страдание го очакват заради любовта му към хората. Той не се разколебава и твърдо отстоява взетото решение. Съзнава, че извършва добрина и тази мисъл го изпълва с гордост.За да защити съще- ствуването на човечеството и завоеванията му по пътя на прогреса, Проме- тей е готов да изтърпи най-тежки страдания. Той е твърд и непреклонен, готов е да понесе вечна болка.. Дори когато е лишен от свобода, Прометей пак побеждава в словес- ните двубой слугите на Зевс, защото правото е на негова страна. От раз- говора му с Океан проличава неговата твърдост. Другите титани предпо- читат да останат на страната на Зевс и изменят на предишните си позиции. Океан и Прометей са близки, свързва ги свещено роднинство. Споделили са много трудности, но за разлика от Прометей, Океан се е променил твър- – 3 – де бързо, щом новият бог е дошъл на власт. Прометей иронизира Океан и подчертава неговото угодничество и страх, разкрива жалкото му поведение пред Зевс : Завиждам ти, че си между невинните, след като с мен сподели всички дързости… Най-силният – Зевс, е представен чрез поведението на своите слуги. Затова победата на Прометей в словесния двубой с тях е победа и над вър- ховния бог. Прометей нито за миг не се поддава на предложенията да бъде освободен, ако предскаже бъдещето на мълниеносеца Зевс. Той притежа- ва огромна морална сила и изтърпява векове наред мъките, на които е под- ложен, в името на идеала и любовта си към хората. За символа Прометей оригинал е “Прокованият Прометей” на Есхил, но и той има някакъв оригинал, който отвежда далеч преди Есхил. С раз- ложението на родовото общество митологията загубила ролята на синкре- тичен мироглед и започнала да се превръща в литература.Натрупани били много версии за един мит и се наложило да се внесе порядък в разказа на боговете. Това сторил беотийският поет Хезиод в своята “Теогония”. Тя вероятно е главният извор на Есхил за Прометеевата трилогия, в която ба- щата на трагедията дава нова концепция за враждата на Зевс и Прометей. Хезиод разказва как Прометей измамил Зевс, който избрал по-лошата част от жертвеното месо, ядосал се, отнел на хората огъня и ги лишил от прехрана.Прометей бил наказан, след като откраднал огъня. У Хезиод конфликтът Зевс – Промтей е нещо дребно и обикновено. Структурно Есхил не променил нищо – Прометей е с хората срещу Зевс. Бащата на трагедията създава едно възвишено трагическо действие, което да отговаря на вкуса и характера на публиката, за която театърът е сериоз- но обществено занимание. За тази публика Есхил хуманизирал мита за Прометей. Неоценим е приносът на Прометей за развитието на човешката циви- лизация. Той дава на хората не само знания и блага, но им показва как да се съпротивляват срещу несправедливостта. Той е първият след богове и хора, осмелил се да потъпче волята на силния и да защити правото на по- слабия. Зевсовите слуги определят поведението на Прометей като ненуж- но. Те се питат дали си заслужава да се извърши такава саможертва в името на простосмъртните. Новото мислене на Прометей проправя пътя на прогреса в развитието на човечеството. Сила, Власт и Хермес са носители на робското мислене. Според тях е безсмислено да се прави нещо за други- те, особено ако то би навлякло гнева на Зевс. В подкрепа на това твърдение са думите на Хермес: – 4 – И какво не показва, че той е без ум? Обузда ли беса си, макар и за миг? Toй заплашва Прометей със страшни мъки: Ако не ме послушаш, помисли каква ужасна буря и море от бедствия ще те слети … Като слуга на Зевс, Хермес изпитва само страх, затова оценява Про- метеевата смелост като безумие. Съзнанието му е също толкова робско, колкото това на Сила и Власт. Той е представен като поредния Зевсов пра- теник, за когото представата за идеален живот се изчерпва с това да служи безропотно на властника. Сблъсъкът на Прометей с герои, които не са но- сители на свободен дух, подчертава още повече неговите достойнства. Ма- кар сам да е бог, той обобщава: Накратко: мразя всички богове, които за доброто зло ми върнаха. Прометей намира съчувствие само у Хора на Океанидите, у Хефест и Ио. Никой от тях не може да го разбере напълно. Единствен той се осмеля- ва да се изправи срещу Зевс и да понася вековни мъчения. Въпреки че му съчувстват, те не биха могли да бъдат като него, затова Прометей е траги- чно сам. “Прикованият Прометей” е трагедия, представящa сблъсъка между земното, човешкото от една страна, и недостижимото, божественото от друга страна. Два твърде различни свята – светът на Олимп и светът на хората – се изправят един срещу друг. Есхил разрушава създадената пред- става за хармоничното единство в митологичната картина на света. Промя- ната е обусловена от желанието за прогрес и за по-добър живот на хората. Трагедията “Прикованият Прометей” се състои изключително от мо- нолози и диалози. Тя поразява с краткостта и маловажното съдържание на хоровите партии. В нея няма оратория, тъй като хорът тук не играе почти никаква роля. В тази трагедия е представен само един жанр – това е жан- рът – декламация. Есхил очертава образа на Прометей в хода на драматургичното дей- ствие чрез монолозите на самия герой, диалозите, в които участва, и чрез лирическите партии на Океанидите. Като сценично присъствие, Есхилови- ят герой е лишен от активни физически действия. Той е прикован. Но тази – 5 – пространствена “пасивност” е компенсирана от вътрешната енергия, изра- зена в словото на Прометей. Интересен художествен похват на Есхил е формалното отсъствие на антагониста – главния противник на Прометей – от сцената.До края на тра- гедията Зевс не се появява, но това ни най-малко не наврежда на характе- ристиката му като символ на всеобхватното и властващо зло. Дали винаги тези, които се жертват в името на човечеството, са съв- сем сами в делото си? Не е сигурно, но едно може да се каже : тези, които с цената на своите усилия са допринесли за развитието на човечеството, ос- тават завинаги в неговата духовна история. Образът на човеколюбеца и бореца срещу злото продължава да бъде вдъхновение за съвременните хо-ра. Прометей е носител на хуманни възгледи. Със своята духовна сила и свободолюбив дух той е най-запомнящият се в древногръцката литература герой. Доказва, че човек напредва и става личност, когато има собсвена по- зиция, за която се бори независимо от трудностите, които трябва да прео- долее.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nine − four =