Интерпретации – „Задушница”, „На оня свят”, „Напаст божия”, „Андрешко” – Елин Пелин

Елин Пелин черпи сюжета на своите разкази от реални случаи,от видяни и чути събития. При него героят е такъв, какъвто си е-понякога груб или нежен, умен или хитър.Той е показан с типични черти. Димитър Иванов е истински художник на българската земя.Той милее за нейния народ и протестира срещу несправедливостта,макар че все още не е открил главната причина за нещастията на народа. Литературното творчество на Елин Пелин има голямо значение за нашия народ. Той ни помага да разбираме по-лесно и да презираме още по-решително позорното време на капитализма и фашизма.Но то ни кара също да обикнем по дълбоко нашия трудов народ и да заработим с удвоена енергия за изграждането на щастливото му бъдеще. 1. „Задушница” – традиционният ритуал от християнската религия, свързан с почитта на живите към мъртвите; мъдрата философия на писателя за живота – добро и зло са едно, радост и скръб; вечен е поривът на човешкото сърце към обич, хармония; порив, подхранващ духовната устойчивост на човека от народа, устойчивостта му в бедност и страдание. – типичното за църковния празник – битовия рисунък: черквата, старите гробове, жените с житото, децата, просякът, лудият; битов рисунък, преливащ в пейзаж; есенният ден, ситният дъждец, жълтите листа – настроение: тъжно, в хармония с душевността на хората, с религиозния празник; образите на Станчо и Стоилка (значещи имена – да останат, държеливи) сред самотата на гробището под черковната стряха в мъглата – самотни, бедни, смазани от непосилния живот, но жизнени натури, диалогът им е смешен изпълнен с хумор и е проява на тържеството на живота над теглото; най-човешкото в сърцата им – изконното тържество на обичта към самия живот. “На оня свят”: Разказът е близък до фантастичната приказка и апокрифа. Писателят пренася сюжета от земното към небесното. Използвана е така наречената обърната композиция – героят първо умира, а после оживява в друг свят. Разказът може да се раздели условно на две части. Първата с лек и безгрижен тон ни поднася нещо много сериозно – смъртта на човека. Първичното съзнание на българския селянин приема такъв тип смърт като облекчение. Профанирани са християнските канони чрез диалоа на героя с небесните обитатели. Показана е ценностната система на “малкия човек”, за който битовите и социалните проблеми стоят на първо място. Във втората част са изразени социалните идеи на Елин Пелин. С много горчив хумор е внушена идеята, че единствената алтернатива за селянина е разтухата в кръчмата. Тази идея се среща и в други разкази (“Андрешко”). Основно художествено изразно средство е дискредитацията – Свети Петър и ангелите са бюрократи, а раят е скучно място. Необичайната развръзка насочва към идеята, че мечтата на човека да живее нравствено, но и в социално равенство. Елин Пелин е един защитник на своя народ и земя.Найстина той отправя своя укор и отрича църквата в лицето на нейните представители в „Напаст божия”.Елин Пелин показва борбата между попа(носител на реакционните настроения )и учителя(носител на новото и прогресивното).Учителя побеждава,водата от поповия кладенец е спряна и болестта престава да върлува.Тук се виждат правилните позиции на автора.Но сушата остава.Дъжд няма.Именно това ни дава да разберем, че авторът протестира, но той не вижда другите причини за социалната неправда и затова именно той си остава критивески реалист.Той не може да прозре истината защото епохата в която е живял е била такава.Както твърди философията,битието определя съзнанието, а Елин Пелин не е живял при необходимите условия,за да посочи пътя срещу неправдата която вижда. Художественото майсторство на Димитър Иванов е забележително и с това, че той много майсторски използва природата като фон на своите мисли, като фон на радостите и скърбите на героите си. Много от разказите му( както споменах)разкриват човешките драми,които са плод на социалната несправедливост в буржоазното общество. 2. “Андрешко”: В разказа е използвана старата литературна схема за двама пътуващи герои, които влизат в конфликт. Съдия – изпълнителят има предварително създаден образ за селяните и без да се замисля вкарва и Андрешко в него. Според него всички селяни са пияници, нарушители на закона и хитреци, а това означава, че и Андрешко е такъв. Героят нито веднъж не се опитва да погледне на Андрешко като на човешка личност. Изправен пред тази агресия, селянинът също отговаря чрез предварително създадения образ на “гражданина”, който се асоциира с чужденец и следователно е враг. Сблъскват се два свята – единият е надменен, агресивен и чиновнически – дисциплиниран. Другият е природно мъдър, ироничен и способен да бъде солидарен. Основният ценностен критерий е отношението към Станоя. За съдията той е нарушител, който трябва да бъде наказан, а за Андрешко е човек в беда, на когото трябва да се помогне. Светът сякаш се разделя на данъкоплатци и чиновници, на бедни и богати, на прости и учени. Героите започват да реагират един спрямо друг само през броните на социалните си роли – съдята не може да види човека Андрешко, но прекрасно вижда “канибала” Андрешко. В основата на конфликта в “Андрешко” стои вековното противопоставяне между своето и чуждото. Но тук “чужденецът” не се разбира в езически, а в социалнопсихологически план. Андрешко оставя в блатото не просто друг човек, а опасния чужденец, “самоотвержения изпълнител на социалната си роля”, човекът, който иска да разруши приятелството в средата му. Съдията пък изведнъж придобива човешки черти, чак когато остава сам в “зелената блатска вода”. Чак тогава започва да използва маркерите на човешкото – децата и сърцето. Андрешко от своя страна бърза да изпълни дълга си към изпадналия в беда селянин (събрат). Така той всъщност връща самозабравилия се чиновник към зората на неговата човешка дейност – водата е символ на пречистване. Доказва се идеята, че въпреки многото лица, които човекът има, най – важно е “човешкото” – трябва често да си напомняме това.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fourteen − twelve =